Джеймс Чейс - Мирис на пари

Шерман се колебаеше.

— Аз, както се казва, нямам избор. Ако мислите, че можем да се доверим на този човек, няма що… Ще се наеме ли?

— Парите не миришат, но и Гирланд има безпогрешен нюх за тях. Това ще ви струва не по-малко от 20 000 долара. За толкова пари Гирланд ще се наеме да съживи и самия Де Гол.

Пол Лабрей вече седеше на терасата на кафенето срещу Парк-хотела. Дрина тежко се отпусна на стола до него.

— Пристигна ли?

— В хотела е.

— Това всичко ли е?

— Да.

Дрина направи гримаса. Той не обичаше Лабрей и знаеше, че Лабрей му се присмива зад гърба.

Пол Лабрей беше на 25 години. Майка му, французойка, беше умряла. Бе работила като келнерка в едно малко бистро, а баща му (той никога не беше го виждал), според нейните разкази, е бил американски войник. Дълъг като върлина и кльощав, с бяла кожа и голяма уста, Лабрей минаваше за ловък и хитър в сбиванията. Неговите мазни светли коси се спускаха под раменете му. Той вечно носеше тъмни очила и приятелите му се шегуваха, че спи с тях. Черният пуловер и черните тесни джинси му придаваха вид на хипи. Него наистина го завербуваха, когато пропагандираше сред тези бродяги комунистически идеи. Лабрей живееше за свое удоволствие, като печелеше пари срещу дребни услуги. Ковски, който беше силно впечатлен от Лабрей, го използваше за таен „подвижен“ агент.

Приближи келнерът. Дрина с удоволствие би си поръчал водка, но се боеше, че Лабрей ще докладва за това на Ковски и с явно съжаление си поръча кафе.

Дрина рязко се изправи. Джон Дорей с бърза крачка наближи Парк-хотела, за миг се спря, огледа фасадата и влезе.

— Стига си се кривил, другарю — каза Лабрей, като видя как се преобрази Дрина. — Някой познат ли?

— Я трай!

Дрина влезе в кафенето и се затвори в телефонната кабина. Той се обаждаше на Ковски.

— Джон Дорей пристигна в Парк-хотела — докладва той на руски.

— Дорей?!

— Да.

— Лабрей с вас ли е?

— Да.

Ковски замълча. Значи, Дорей тайно се среща с Шерман. От това можеше нещо да излезе. Най-главното беше да не сбърка.

— Ще ви изпратя още двама. Не бива да изпускате Шерман и Дорей. Ясно ли е?

— Да.

Дрина се върна на терасата.

— Човекът, който току-що влезе в хотела, е Джон Дорей — шефът на ЦРУ във Франция. Другарят Ковски ще изпрати още двама агенти. Шерман и Дорей да не се изпускат от очи. Това е заповед.

Лабрей закима. Светлите му коси танцуваха по раменете му.

Сергей Ковски, нисък шкембелия с месест нос и очи на пор, преглеждаше куп документи, пристигнали с дипломатическата поща. Имаше малка брада, над черния му костюм с жилетка блестеше голият му череп.

Иззвъня телефонът.

— Шерман се качи в такси. Отива към Орли. Лабрей и Алекс го следят. Предполагам, че ще пътува със самолета в 15 часа. Лабрей ще звънне от летището. Макс и аз тръгнахме след Дорей. Той излезе от Парк-хотела първи. В ръцете си носеше проектор. Когато влезе, проекторът го нямаше. Отиде на улица „Сюис“. Влезе в къщата и се качи на горния етаж с асансьора. Там — Дрина спря, за да си поеме дъх — там живее Марк Гирланд, с него вече си имахме неприятности.

Ковски притвори очи.

— Много добре — каза той след кратко мълчание. — Нека Макс продължи наблюдението на Дорей, а вие ще се заемете с Гирланд. Бъдете внимателен. Той е прекалено опасен. Не му се мяркайте пред очите.

— Тъй вярно — каза Дорей и окачи слушалката.

Ковски се изтегна във фотьойла. Цинична усмивка заигра върху устните му. Натисна копчето. Влезе пълна дама на неопределена възраст с тефтер и молив в ръка.

— Изпратете ми Малик — каза Ковски, без да я погледне.

През осемте години на работа в Париж той се бе нагледал на тънки симпатични девойки, като тайно желаеше всяка от тях. Секретарката дебелана му беше отвратителна.

След няколко минути се появи Малик. Великолепен атлет, истински гигант. Малик го смятаха за най-добрия съветски агент, докато не изпадна в немилост. Неговите зелени очи горяха със студен огън, който караше хората да отместват погледа си. С Ковски бяха смъртни врагове. Малик открито презираше Ковски за страхливостта му и Ковски се боеше да използва своята власт: в случай на необходимост Малик беше незаменим.

— Не чух да почукате — измърмори Ковски.

Малик премести стола и втренчено погледна шефа си.

— Имате шанс да се реабилитирате — изскърца със зъби Ковски и съобщи на Малик всичко, което беше научил за пристигането на Шерман и за визитата на Дорей при него. — А ето и това, което би ви заинтересувало. Сега Дорей е при Гирланд. Можете да вземете реванш. Нали заради него не ви се доверяват повече. Искам да знам какво са си наумили. Лабрей, Дрина, Алекс и Макс са на ваше разположение. Задачата ви е да разберете целта на пристигането на Шерман и защо Дорей се обръща към Гирланд. Действайте без отлагане. Всичко ясно ли е? Вие чувате ли ме?