Джеймс Чейс - Мирис на пари

Дорей сдържа гнева си. Шерман щеше да побеснее, ако разбереше, че Дорей, човекът, комуто той беше доверил своята съдба, се пазари с този безсрамник.

— Да… Съгласен съм — каза той най-накрая.

— 10 000 утре и 10 000, след като свърша работата?

— Да.

Марк скочи пъргаво. Очите му блестяха.

— И така, казвайте какво трябва да направя.

Дорей постави проектора на масата.

— Знаете ли как работи апаратът? Аз не. Искам да ви покажа един филм.

— Филм ли? Много е просто.

Гирланд зареди лентата, дръпна тежките златисти щори.

Като включи проектора и оправи фокуса, той седна на кушетката. Едва разбрал що за филм е това, той се обърна и промърмори:

— Дорей, вие ме учудвате.

След това замълча, наведе се напред и с интерес започна да наблюдава любовното боричкане на момичето и маскирания мъж.

Филмът свърши.

— Сега ви слушам. Не мисля, че сте го донесли за мое развлечение. Какво означава това?

— На същата тема са снимани още три филма. Трябва да ми ги намерите. Искам също да открия момичето, което се е снимало. В това се състои вашата мисия. Ще можете ли да намерите филмите и момичето? Кажете честно, моля ви! Тези филми са снимани в Париж и аз предполагам, че момичето също е тук. Какво мислите за това?

Гирланд, изтривайки дланите о коленете си, внимателно погледна Дорей.

— Мога ли да знам продължението?

— Това е всичко, което трябва да знаете. Плащат ви за това…

— Да, да. Само че, ако се хващам за работа, искам да зная целия случай от началото до края. Защо ви интересува това?

— Това не ви засяга. Плащат ви за филмите и момичето, и точка.

Гирланд стана, взе от масата цигара и запуши.

— Как вървят работите на нашия бъдещ президент, Дорей? Нищо ли не го тревожи? Щастлив ли е?

Дорей подскочи като ужилен.

— Какво говорите? Какво…

— Боже мой! Не бива да настръхвате. Забравяте, че аз познавам малко този град. Спомнете си, че бях най-зловещият ви агент. Момичето се казва Джилиан Шерман. Дъщерята на бъдещия президент на САЩ… Нищо чудно, че се явихте при мен с това лакомо парче. Добре, Дорей. Може би за първи път в живота си сте постъпили правилно, като се обърнахте към мен. Защо правите такава гримаса? Нима това не е дъщерята на Шерман?

Дорей въздъхна тежко.

— Познавате ли я?

— Виждал съм я… не, не я познавам. Веднъж я срещнах на едно събиране на наркомани. Едно птиче подшушна. Това е дъщерята на Шерман. Тя беше упоена. Беше преди три месеца.

— Знаете ли къде е тя сега?

— Вие не ми отговорихте на въпроса. Това дъщерята на Шерман ли е? А?

— Да…

Дорей се поколеба, но след това добави:

— Шерман го шантажират… Искат той да си оттегли кандидатурата. Ако не, трите останали филма ще бъдат изпратени на политическите му противници. Тогава целият му живот ще се сгромоляса в ада.

Гирланд за минута се замисли.

— По този начин Шерман, при условие, че аз се захвана с тази работа, която е много мръсна, се надява да стане президент срещу 20 000 — каза той.

— Не ви задоволява сумата ли? — с безпокойство попита Дорей.

— Не, но се питам искам ли аз да му помагам? Той не ми харесва. Не зная как са нещата във вашите среди, но аз съм чувал някои работи и ми се гади. Всяко лайно напира за власт и е готово да смаже всички, които му пречат. Това не ми харесва. Аз не бих гласувал за него и с удоволствие бих му казал всичко, което мисля за него.

— Виждам, че напразно си губя времето, Гирланд. Бихте ли прибрали проектора в калъфа?

— Няма нужда да се прибира. Знаете, че ще се захвана с това. Вие също знаете, че за пари аз ще се захвана, с каквото и да е. Хайде, махайте се. Оставете ми филма. След ден-два аз сам ще се обадя.

— Значи сте съгласен?

— Да, съгласен съм. Утре искам 10 000 в брой. А останалото… Надявам се, че вие…

— Разбира се, не трябва да ви напомням, че всичко трябва да стане тихо… Най-малкото изтичане на информация и…

— Изчезвайте — повтори Марк. — Това вече е моя работа и аз не се нуждая от вашите съвети.

Макс Ленц, висок слаб мъж, съвсем наскоро бе преместен от Източен Берлин в Парижкото отделение на КГБ. Също както и Дрина, той беше около петдесетте и помежду им възникнаха приятелски отношения. Сега те се бяха разположили в кафенето срещу дома на Гирланд.

— Ако искаш, аз да поема Гирланд — неочаквано предложи Ленц.

Дрина се намръщи. Това предложение, макар и подхвърлено между другото, го уязви. Излизаше, че той не е в състояние да опази Гирланд. Дрина погледна Ленц с неприязън.