Джеймс Чейс: Мирис на пари

Париж беше великолепен в ослепителните лъчи на утринното майско слънце.

Шефът на френския сектор на ЦРУ Джон Дорей съзерцаваше през широкия като витрина прозорец на своя кабинет свежата зеленина на дърветата, пролетно облечените хубави момичета и площада на Съгласието, препълнен, както обикновено, с автомобили. Беше доволен от себе си и живота. В папките на бюрото му нямаше нищо, което да изисква неотложни действия, и той се радваше на това. Удобно разположил се във фотьойла, той затаено се усмихваше на живота зад прозореца. Тридесет и девет години от своите шестдесет и шест Дорей беше отдал на службата си в ЦРУ и имаше всички основания да се гордее със себе си. Той заемаше завидния пост на директор на парижкото отделение и, нещо повече, независимо от възрастта, бяха го помолили да не си подава оставката — което беше безусловно доказателство за безупречна работа — и той имаше правото да смята себе си за незаменим.

Дорей (висок, подвижен като птиче, с очила без рамка) външно много приличаше на преуспяващ банкер, във всеки случай в него трудно можеше да се отгатне дръзкият и коварен директор на могъщата организация, чиито тайни връзки бяха толкова значителни. Малцина биха могли да предположат степента на неговото влияние и власт.

И ето, тъкмо когато Дорей си беше казал, че момичето в пъстрото мини-мини, което чакаше на червения светофар, е самото въплъщение на пролетта, иззвъня телефонът.

Дорей се намръщи. Телефонът беше бичът на неговия живот. Ако за миг му се удадеше да се наслади на тишината и покоя, то телефонът превръщаше всичко в развалини. Той вдигна слушалката.

— Да?

Мави Пол, неговата секретарка, обяви:

— Капитан Тим О’Халоран, сър. Да ви свържа ли?

Капитан Тим О’Халоран, резидентът на ЦРУ, беше дясната ръка и приятел на Дорей.

Дорей въздъхна. Всяко обаждане на О’Халоран предвещаваше неприятности.

— Да… Слушам. Вие ли сте, Тим?

— Добър ден, сър. Моля, изключете системата за подслушване.

Ниският глас на О’Халоран звучеше сухо. „Неприятности, това е сигурно!“ — помисли си Дорей, като натисна копчето.

— О’кей, Тим… Е, какво се е случило?

— Току-що се обади Алек Хамер. Той е дежурен на летище Орли. С нощния самолет от Ню Йорк е пристигнал Хенри Шерман.

Дорей замижа. Дали беше чул вярно? Когато си на шестдесет и шест…

— Кой, казахте?

— Хенри Шерман. Нашият Хенри Шерман.

— Това е невъзможно. Сигурно е грешка. Шерман е във Вашингтон. Аз…

— Зная къде трябва да бъде той, сър. Но сега се е насочил към центъра на Париж. Хамер четири години е бил телохранител на Шерман, преди да го вземем при нас и той твърди, че походката на Шерман, неговият маниер да си размахва ръцете и да кима в движение са така характерни, че е невъзможно да се сгреши. Човекът с мустаци и черни очила, пристигнал с първа класа, е Хенри Шерман.

— Но Шерман ден и нощ е под наблюдение от ФБР. Невъзможно е да го изпуснат. Хамер е сбъркал.

— Не, сър — в гласа на О’Халоран прозвуча нетърпение. — Още едно доказателство: паспорт на името на Джек Кейн. Вие знаете, че те си приличат и Шерман вече е използвал тази прилика миналата година, за да се скрие от журналистите. Тогава Кейн си пусна мустаци.

— Сигурен ли сте, че това не е Кейн?

— Абсолютно. Проверих. Кейн е в болница със счупен крак. След катастрофа. А Шерман, по думите на жена му, е със страшен грип „под домашен арест“ и не приема никого. Но изглежда е успял да избяга от пазителите си. Аз съм убеден, че Хамер е прав. Хенри Шерман е в Париж.

— Известно ли ви е къде е отседнал?

— Не, сър. Хамер го е изгубил в Орли, когато той се качил на такси. Да направя ли справка по хотелите?

Дорей се бавеше с отговора. Пресмяташе вариантите.

— Не — каза накрая. — Имаше ли багаж?

— Само малко куфарче.

— Тогава оставете това, Тим. И нека Хамер да мълчи. Работата е деликатна. Не губете връзката, Тим. Мисля, че скоро ще ми потрябвате.

Дорей остави слушалката, отпусна се във фотьойла и се втренчи в празното пространство. Зави му се свят.

Ако това бе действително Шерман (Дорей вече не се съмняваше в думите на Хамер), то защо, по дяволите, той бе в Париж? Да не би да се е побъркал? Фактът, че Мери Шерман помага на мъжа си в такова опасно и загадъчно начинание, означава едно — дело с извънредна важност. Дорей избърса с кърпа изпотените си ръце. Ако пресата разбере! Хенри Шерман пътешества с чужд паспорт!