Джеймс Чейс - Мирис на пари

Дорей едва го слушаше. Искаше му се всичко това да е сън, но… пред очите му се появяваше голото момиче, което той само преди пет минути гледаше с отвращение и неприязън. Дъщерята на Шерман. По гърба му преминаха ледени тръпки. Ако филмът попадне в ръцете на враговете, с Шерман е свършено… по всички линии. Повече няма да може да се изправи на крака.

— Естествено, аз разбирам, че сам съм си виновен за това. — Шерман се разхождаше из стаята. — Ние бяхме егоисти, но аз мислех, че ще е по-добре, ако й позволим да живее както си иска. Винаги можех да й дам пари, стига да поиска. — Той се спря до фотьойла. Дорей седеше все така неподвижно, скръстил крака и обхванал коленете си с ръце. — Ние се стараехме да я забравим, Джон, и ето го резултата.

— Да… — провлече Дорей, чувствайки нужда да каже нещо. — Разбирам…

Шерман печално се усмихна.

— Вие сте моят верен приятел, Джон. Другите биха казали, че си го заслужавам. Бяхме лоши родители и сега жънем буря. Господи! Каква буря!

Той извади от портфейла си лист хартия и го протегна на Дорей.

— Прочетете го.

Дорей разгъна листа. Текстът беше отпечатан на машина.

„За фукльото, който си въобразява, че ще стане президент. Сувенир от Париж. Има още три сувенира — по-хубави или по-лоши от този. Ако не си оттеглиш кандидатурата, сувенирите ще бъдат изпратени на вашите политически противници, които биха извлекли от тях полза“.

Дорей внимателно разгледа неумело написания текст, погледна го срещу светлината.

— Пликът у вас ли е?

— Филмът и писмото пристигнаха с дипломатическата поща — обясни Шерман. — И така, Джон, разбирате защо съм тук. Някой в Париж се опитва да ме шантажира. Това е вашият сектор. Говорихме за това с Мери. Тя иска да се откажа от борбата, но аз се сетих за вас. Джек Кейн прилича на мен. Посетих го в болницата и му казах, че трябва да замина за Париж. Той, без да се колебае, ми даде паспорта си, въпреки че разбираше, че ако се разбере, това може да погуби кариерата му. И ето ме тук. Ако не измислите нещо, ще трябва да изляза от играта. Представяш ли си какво означава това за мен!

Шерман млъкна, давайки възможност на Дорей да помисли. С треперещи ръце извади цигара. Пушеше, измервайки времето с продължителни всмуквания. Най-после Дорей произнесе:

— Трябва да се намери шантажиста, колкото се може по-бързо и да го накараме да замълчи. Имам хора, които могат да го направят. Но ме е страх, че това няма да реши проблема. Ние сме приятели, Хенри, и нас много неща ни свързват. И аз бих бил щастлив да ви помогна… Но вие имате много врагове. Даже някои от моите агенти не биха искали да ви видят президент. Те не харесват вашата политика и това е тяхно право… Но аз не мога да използвам своята агентура без риск да насоча удара против вас. Играя с вас открито. Много ми е мъчно, но ще трябва да се откажете от услугите на моята организация. Нали знаете как се върши работата: на всеки документ се изпраща копие във Вашингтон.

Шерман прекара ръка през лицето си и се сгуши. Беше объркан.

— Мери ми казваше приблизително същото. Прав сте, Джон. Имах слаба надежда, но прекалено й се доверих. Е, няма що. Всичко е свършено. Във всеки случай опитах всички средства.

— Аз не казах, че не съм в състояние да ви помогна. Казах само, че моята организация не влиза в сметката — кратко изрече Джон.

Шерман трепна.

— Вие действително ли можете да ми помогнете?

— Мисля, че да. Но помощта ще струва скъпо.

— Това няма да ме спре — възбудено възкликна Шерман. — Как? Как ще ми…

— Мисля, че Гирланд ще оправи работата.

— Гирланд? Кой е той?

Дорей изстиска горчива усмивка:

— Наистина, кой?… Гирланд беше моят най-добър агент, но, уви, трябваше да се разделя с него. Прекалено е самостоятелен. Той е жесток, съмненията са му чужди, майстор каратист, блестящ стрелец. Хитър, коварен, пресметлив човек. Много смел. Не всеки заслужава такива думи. Познава Париж като петте си пръста. Целият задкулисен свят му е познат: крадци, наркомани, педерасти, проститутки, всички, които живеят в сянка, му се доверяват. Има две слабости — жените и парите. Само Гирланд може да ви помогне.

Шерман с безпокойство погледна Дорей.

— Убеден ли сте, Джон? Тип с такава репутация може и сам да шантажира. Това не звучи сериозно.

— Гирланд никога няма да шантажира. Аз зная. Той, разбира се, е негодник, но си има принципи. Ако се захване за работа, ще я свърши. Гирланд е вашата единствена надежда. Не бих ви говорил за него, ако не бях сигурен.