Джеймс Чейс - Мирис на пари

Малик стана.

— Имам недостатъци, но не съм глух — измърмори той и излезе, без да удостои Ковски с поглед.

През тази весела утрин Марк Гирланд се събуди около десет. Снощната вечер той прекара в компанията на чудно момиче. Нейният бесен темперамент отначало го забавляваше, но в края на краищата беше доволен, че се избави от нея и че тя не поиска цялата нощ за себе си.

След като взе студен душ, Гирланд постепенно се съвзе. Сега си във форма, си каза той, обличайки пуловера и дънките. После си изпържи две дебели парчета шунка, които станаха златисти и като се покриха с коричка, счупи отгоре две яйца. Едновременно с това си вареше кафе. Вдишвайки вълшебния му аромат, си мислеше, че животът е прекрасен.

Като закуси, той наслага съдовете в мивката. Запуши. Блаженство! Но това блажено състояние беше нарушено от звън на телефон. Познат глас попита:

— Вие ли сте, Гирланд?

— Ако това не съм аз, значи някой доста добре ме замества — отговори той. — Кой е?

— Ще дойда след пет минути. Изчакайте ме.

Телефонът даде свободно… Марк замислено почеса върха на носа си и като се сети, произнесе:

— Дявол да ме вземе, ако това не е тази стара лисица Дорей. — Той си оправи леглото, изми съдовете, огледа се в огледалото.

На вратата се позвъни. Той отвори.

Дорей се беше запъхтял от изкачването до шестия етаж. Почиваше си и разглеждаше Гирланд. Както и преди той беше строен, мускулест, с леко прошарени слепоочия. Тънки устни и леко изгърбен нос. В очите същата ирония.

Гирланд видя проектора в ръката на Дорей, подигравателно се усмихна и кимна.

— Няма смисъл. Никога нищо не купувам на ръка.

— Я по-любезно — отвърна Дорей спокойно. — Идвам по работа.

Със смирен вид Марк го покани.

— Заповядайте. Ама че изненада. Аз пък си мислех, че от сто години сте в оставка и си доживявате удоволствието в Щатите.

Дорей, без да отговаря, огледа стаята, оцени разкошния килим на пода и вдигна вежди.

— Хм… Килимът ви е хубав. Бухарски, ако не греша?

— Не грешите. Благодаря за комплимента.

— Предполагам, че сте го купили с моите пари.

Гирланд се разсмя.

— Седнете. За вашите години такова изкачване… Аз — той подчерта това „аз“ — понякога се задъхвам.

Дорей си свали шлифера, хвърли го върху стола, а самият той седна в дълбокия фотьойл.

— Имам работа за вас — каза той.

Гирланд се намръщи и отрицателно замаха с ръка.

— Благодаря ви за доверието. Ако работата е като миналия път, не желая. До гуша ми е дошло от вашите номера, Дорей. И както виждате, прекрасно минавам и без вас.

— Дойдох при вас с официално предложение. Желаете ли да спечелите 10 000 долара?

Дорей преметна крак върху крак. Марк се изтегна на леглото и с любопитство погледна Дорей.

— 10 000 долара — повтори той. — Кой така си е развързал кесията? Нали не сте вие?

— 10 000 плюс разходите — настояваше Дорей, чувствайки, че Гирланд като гладна пъстърва обикаля стръвта. — В зависимост от обстоятелствата ще можете да получите от 15 до 20 хиляди долара.

Гирланд се протегна, скръсти ръце под главата си и се загледа в тавана.

— Знаете ли какво ще ви кажа, Дорей — най-накрая произнесе той. — Вие не сте много проницателен човек. На вас ви се струва, че заради пари съм готов на всичко. Е, добре. Нека да е така. Вие не за първи път ме съблазнявате с щедри обещания и всеки път става така, че с моите ръце вадите кестените от огъня, а аз съм глупакът. Не… ще си мина и без вашите 20 000, и без проблеми.

Дорей се усмихна.

— Гирланд, не мога да ви позная. Винаги съм ви смятал за решителен, мъжествен човек.

— Все в същия дух… Излиза, че аз трябва да рискувам под куршумите само и само вие да ме смятате за решителен и мъжествен?! Да или не?

Марк се замисли.

— Гарантирате? А кога ще си получа парите?

— 5000 утре и 10 000 когато свършите работата.

Гирланд поклати глава.

— Не, Дорей. Това не ме устройва. 10 000 утре и 10 000 после. При такова условие може би ще се съглася.

Дорей стана.

— Чухте моите условя. Мога да потърся някой друг. Не мислете, че сте единственият.

— Не си правете труда — промърмори Гирланд, затваряйки очи. — Благодаря ви, че дойдохте. За човек на вашите години сте в прекрасна форма. Довиждане.

Дорей постоя и седна отново.

— Трябва да се заема с вас, Гирланд. Най-накрая трябва да разберете какво е затвор.

— Какво, все още ли сте тук? Непоправим сте. Вие прекалено сериозно гледате на живота. Не си струва. Не се правете на разярен бик… Е, споразумяхме ли се?