Джеймс Чейс - Мирис на пари

Дрина скочи от мястото си. Глупаво е така да стърчи в арката на двора. Ако се смеси с тълпата, ще е добре, но той съвсем си беше изгубил главата. Като се обърна, бегом изскочи на улицата. Ако не бяха тези пъргави скокове, Гирланд не би му обърнал внимание. Той видя как дебелакът се хвърли да тича и се намръщи, като позна един от най-жалките агенти на съветската служба за безопасност.

Студиото на Роснолд беше наблизо и Марк с бърза крачка се отправи към булевард „Пастьор“.

Дрина вървеше по петите му. За да не го изгуби от погледа си, той беше принуден да върви направо, като блъскаше минувачите.

През това време Гирланд мислеше дали тази среща е била случайна или руснаците са надушили, че Шерман… На ъгъла на булевард Пастьор той влезе в едно кафе. Беше час пик и той с труд си намери свободна масичка в дъното на залата, на Дрина също му се искаше да похапне, но да влезе той не се осмели и се разположи на терасата, за да може да вижда входната врата. Поръча си сандвич с шунка и водка.

Гирланд видя през витрината Дрина. Дойде келнерът. Гирланд си поръча бифтек и бира. На терасата Дрина си беше избрал несполучливо място за наблюдение. Той виждаше вратата, но не виждаше вътре в залата. Гирланд разбра това. След минута Гирланд вече се обаждаше на Дорей.

— Струва ми се, че нашите руски приятели се интересуват от филма. Следи ме Дрина.

— Филмът във вас ли е? — Дорей познаваше всички агенти на руското разузнаване в Париж.

— Разбира се.

— Къде се намирате? Ще изпратя хора да ви прикрият.

— Недейте да нервничите! — измърмори Гирланд. — Ще се справя сам. Помислете си! Не можете да изпратите хората си без официална заповед!

Дорей преглътна хапката. Гирланд беше прав.

— Но ако те нападнат и вземат филма…

— Това няма да се случи. Успокойте се! Ще се позабавлявам с това парче сланина и ще залича следите. Просто исках да погъделичкам нервите ви — каза Марк и окачи слушалката.

Той се върна на масата. Сервираха бифтека и той, без да бърза, се наобядва. След като плати, излезе на булеварда и безгрижно пое по пътя си.

Дрина го пропусна пред себе си и тръгна след него. Гирланд като че ли се разхождаше. Като повярва, че с нищо не се беше издал, Дрина се отпусна.

В изкуството да замита следите Гирланд нямаше равен на себе си. Като наближи радиомагазина, пред витрината на който се беше събрала неголяма тълпа (предаваха новини за поп-музиката), той бързо я заобиколи и се мушна във входа на съседната къща. Той извърши тази маневра така мълниеносно, че Дрина не се сети веднага, че неговият клиент е изчезнал.

Дрина изпадна в паника, изтича покрай вратата, зад която се криеше Гирланд, стигна до най-близкия ъгъл. Върна се назад, вече заблуден, като се озърташе на всички страни. Гирланд го наблюдаваше и се подсмихваше.

Ви Мартин живееше под наем в стая на деветия етаж на стара олющена сграда на улица „Сенжер“. Легло, фотьойлче, двукрилен гардероб, електрическа печка, мивка — това беше целият интериор. На масата под капандурата един малък транзистор по цял ден се тресеше от музика, без която Ви не си представяше себе си. С нея живееше Пол Лабрей. Бяха се запознали на Левия бряг и тя веднага се беше влюбила в него. Готин тип с дълги светли коси и със слънчеви очила. Когато го попита с какво се занимава в живота, той й беше отговорил, че продава на чужденците пикантни снимки на изхода от туристическото бюро на Кук на площад „Мадлен“. Тя не му вярваше, защото той често се връщаше и в четири часа, и излизаше сутрин преди осем. Беше сигурна, че той се занимава с нещо друго — продава наркотици, например — но на нея й беше все едно. Той имаше пари, не беше стиснат, а това беше главното. Когато се нанесе при нея, си плащаше наема.

Бени Слейд я откри случайно. Той търсеше дългокрака блондинка с дълги коси, а тя се разхождаше по Елисейските поля в търсене на клиент. Контрактът за хиляда франка месечно й позволи да наеме стая и да си осигури прехраната. За да се облича, тя крадеше и проституираше. Онази вечер, когато се прибра вкъщи, тя си мислеше само за Гирланд. Вечеря при Гарен! Тя порови в гардероба си. Какво да облече? Ето тази къса червена копринена рокля, която открадна миналата седмица в универмага Троа Картие. Доволна от себе си, тя включи транзистора и легна на леглото, но тутакси скочи и побягна към огледалото. Разкошните й коси като че ли бяха изгубили блясъка си. Тя напълни мивката с вода.

Лабрей, като се върна вкъщи, я намери наведена над мивката.