Джеймс Чейс - Мирис на пари

— Мислите, че те са проследили и Шерман?

— Сигурен съм в това. Не разбирам защо не предупредиха полицията, че той се е появил с фалшив паспорт? Биха могли да го направят анонимно. Защо ли съм им аз?

— Ковски е глупак. Трябва да благодарим на Бога за това.

— Във всеки случай той знае, че вие сте се срещали с Шерман и на него му е известно за филма. Ако Ковски си помисли, че работата е във филма, а той точно така ще си помисли, ще се опита да притисне Бени Слейд.

— Кой е този?

Гирланд обясни и добави.

— Бени гледа филма. Той не познава момичето. Трябваше да му го прожектирам, за да науча кой го е снимал. Ковски може да обработи Бени, а Бени е страхлив като заек. Ако го притиснат, той ще се пречупи и Шерман ще остане с пръст в устата.

Дорей се замисли.

— Нищо не мога да направя официално. Разчитам на вас. Можете ли да осигурите неговата безопасност?

— Да, разбира се, но това ще струва нещичко. Споменахте за разходи. Не мога да си харча парите за него. — Гирланд внимателно погледна Дорей.

— Работата е извънредно важна. Разходите са за моя сметка.

— Никога не съм мислил, че сте способен така да се разпореждате с парите на Шерман…

Дорей удари с юмрук по масата.

— Трябва да се действа бързо! Трябват ми резултати. Ще ви се плати, но необходими са резултати.

— Спокойно, спокойно… Познавам двама здравеняци, които ще се погрижат за Бени. А вместо да си дерете гърлото, Дорей, я ми покажете как изглеждат парите.

Дорей извади от чекмеджето на бюрото дебел плик и го хвърли отгоре.

— Вътре има точно 10 000. Можете да не проверявате. Разписка не е нужна.

— Благодаря. Сега може и да се поработи. Кажете ми, вие поне ще предупредите ли Шерман, че от него се интересуват руснаците?

Дорей уморено изхрущя с пръстите си.

— Започва да ми се струва, че тези пари ще ми струват скъпо — каза Гирланд, като почесваше замислено върха на носа си. — Вие даже не можете да предупредите Шерман. За какво въобще сте ми? Може би и аз не си струва да се захващам?

— Ако не искате да се захващате, връщайте парите! — излая Дорей.

— О, не е там работата… — Гирланд се отправи към вратата.

— И оставете на мира секретарката ми — викна след него Дорей.

— Лошо е да си толкова стар и глупав — промърмори Гирланд, свивайки рамене.

Той излезе и затвори след себе си вратата. Мави отново взе линията. Марк бавно се приближи към нейното бюро и като се опря с две ръце, се наведе към нея.

— Баща ми ми казваше: не се бой от хубавите девойки. И тъй като вие сте най-възхитителната звезда на моя небосклон… я ме прегърнете.

Тя го изгледа с дълъг поглед, бавно наведе линията. В този момент Дорей се показа на вратата.

— Вие още ли сте тук, Гирланд?

Мави веднага започна да печата. Гирланд се изправи. Той ядосано погледна Дорей:

— Единственият човек, който може би ви обича, е майка ви. Горката жена, колко й съчувствам!

— Оставете на мира майка ми. Отивайте да си изработите парите!

Марк погледна наведената над машината Мави, въздъхна и излезе. Дорей се затвори в кабинета си. Без да престава да печата, Мави леко се усмихваше.

Малик изслуша рапорта на Лабрей. Този дългокос младеж със смешни очила струваше колкото петима като Дрина. Когато Дрина изгуби Гирланд, Лабрей откриваше пред него блестяща перспектива… по-точно любовницата на Лабрей.

— Може ли да се разчита на вашето момиче? — попита той.

— Може ли въобще да се разчита на жена? Аз я заплаших, но не зная докога ще издържи.

Лабрей познаваше Малик по-слабо от другите и сега, когато влезе в пряк контакт с него, Лабрей изпитваше гордост. Ласкаеше го, че Малик се държеше с него като с равен. Той искаше да прилича на него — огромен, мускулест и дързък.

— Можете ли да я притиснете за нещо?

— Тя краде от щандовете.

— Имате ли доказателства?

— Тъпкана е с крадени вещи.

— Това нищо не значи. Трябва да я използваме. Ще се съгласи ли да работи за нас?

Лабрей се усъмни:

— Не мисля така. Много е тъпа, мисли само за пари, парцали и мъже.

— В такъв случай трябва да й се заплати. Колко плащаме на вас?

— 800 франка месечно.

— Можем да й предложим 600. Кажете й, че няма избор и че ако се откаже, ще има неприятности. Заплашете я. Нека да разбере, че Русия цени добрите агенти, но може и да наказва лошите. Разбрахте ли?

— Разбрах.

— Добре. Като уредите това, ще се погрижа за вас. Вие не работите лошо и ще ми потрябвате пак.

Лабрей си отиде. Малик отключи чекмеджето на бюрото и извади оттам касетофона. Включи миниатюрен микрофон, не по-голям от копче, провери чувствителността му и след като го закачи на гривната, го покри с маншета на ризата си.