Джеймс Чейс - Мирис на пари

— Ако ме докоснеш, ще те опръскам! — извика му тя. Ви се боеше, че той ще се лепне за нея, като я види в това положение. Но на Лабрей не му беше до любовни игри. Нямаше настроение.

— Какво правиш тук? — измърмори той. — Мислех, че си на работа.

Ви изцеди косите си и обви главата си с кърпа.

— При Бени ненадейно пристигна някакъв негов приятел. Много готин. Ще вечеряме заедно.

Лабрей се подсмихна. Те имаха уговорката, че всеки е свободен да се разпорежда със себе си както намери за добре.

— Надявам се, че няма да го домъкнеш тук. Днес никъде няма да ходя.

— Да го доведа в тази дупка? Шегуваш се. Той ме покани при Гарен. Висша класа. Бас държа, че ти даже не знаеш къде се намира.

— Много ме интересува!

Лабрей пушеше, пропускайки дима през носа си. Завистта го човъркаше. Ако тези кучки ги канят в шикозни ресторанти, те веднага са готови да преспят. Но на глас каза:

— Бъди внимателна. Всичките приятели на Бени са измамници.

— Само не и този. Истински джентълмен. След вечерята обеща да ми покаже истински бухарски килим. Фрашкан е с мангизи.

— Какво правеше при такъв подлец като Бени? — с любопитство попита Лабрей.

— Дойде да му покаже един филм, порнографски трикове. Искаше да разбере кой го е снимал и що за тип се е снимал… Не ме питай защо.

— Поне знаеш ли как се казва?

— Марк Гирланд, ако това има значение.

Лабрей се изправи. Дрина често му беше споменавал за бившия агент на ЦРУ. Веднъж даже му го показа и Лабрей запомни високия елегантен брюнет, който се беше отказал от тази гадна служба. Той шумно издиша.

— Какво ти е?

— Висок брюнет с голям нос?

— Не е чак толкова голям. Много благороден нос.

— Висок брюнет ли е? — Лабрей едва се сдържаше.

— Да, и много красив.

От Орли Лабрей беше се обадил на Дрина и той му беше казал, че в делото на Шерман изглежда е забъркан Гирланд. Сърцето на Лабрей замря.

— Я седни за малко — каза той, потупвайки леглото до себе си.

— Нали виждаш, че съм заета. Ама аз ти обясних… Ей! Ама че животно…

Дланта на Лабрей звучно като изстрел се залепи за задника на Ви.

— Сядай тук! — интонацията на гласа му учуди Ви. Бледото лице беше изкривено от гримаса. Тя рядко го беше виждала такъв страшен и силно се боеше от тези изблици на ярост.

— Добре, добре, ще седна, само недей да удряш така силно. Боли.

Тя седна открая.

— Е, какво искаш?

— Да знам какво точно е станало между Гирланд и Бени. Всичко, и най-малките подробности, от самото начало.

— Защо ти е?

Лабрей замахна.

— Отговаряй, да те вземат дяволите!

Изплашена, Ви му разказа всичко, което знаеше.

— Сигурна ли си, че това са били порнофилми?

— Ами да! Ставаше в леглото и можеш да ми вярваш, аз…

— Млъквай!… Сега слушай. На никого нито дума! На нито една жива душа, чуваш ли? Кажеш ли на някого, ще ти откъсна главата!

Ви се отдръпна, прочитайки в очите му безумна омраза.

— Аз… на никого… обещавам.

— Предупредих те. Ще стоиш тук, докато не се върна. Да не мърдаш от мястото си!

— Не, не, не мърдам.

Той я изгледа с леден поглед, извърна се кръгом и излезе.

След като се изплъзна на Дрина, Гирланд се насочи към посолството на САЩ. Мави Пол го позна и престана да печата, докосна се до дългата линия на масата. Тя не прикриваше враждебността си.

— Здрасти, красавице! — той пазеше дистанция. — Ти си ослепителна като този майски ден. Какво ще кажеш, ако вечеряме заедно? Имам великолепен бухарски килим, бих искал да ти го покажа.

Мави натисна копчето.

— Господин Гирланд, сър.

— Да влезе — отговори сухо Дорей.

Мави посочи вратата.

— Влизай, Ромео.

Марк печално поклати глава.

— Ако знаехте само от какво се отказвате. Нощта с мен е лакомство, за което мечтаят всички хубави момичета.

— Представям си! Чакат ви. — Тя отдръпна ръката си от линията и започна да пише на машината.

— Последния път, когато ме прегърнахте… — понечи да каже той, но Мави сграбчи линията.

— Само една дума! — развика се тя, като напразно се опитваше да го стигне с линията. — Чакат ви!

Вратата се отвори и Дорей си промуши главата.

— Какво правите, Гирланд? Влизайте, влизайте. Оставете на мира моята секретарка. Тя е сериозно момиче и вие напразно си губите времето.

Гирланд се разположи удобно във фотьойла.

— Сигурен ли сте, че Дрина ви следеше?

— Разбира се — отвърна Марк, докато изваждаше ролката от джоба си и я подаваше на Дорей. — Скрийте това. Сега, когато се заинтересуваха и руснаците…