Джеймс Чейс - Мирис на пари

Излезе в коридора и отиде в кабинета на Ковски.

Ковски пишеше рапорт. Беше се увлякъл и затова трепна, като видя Малик наведен над себе си. Остави писалката и измънка.

— Ще се научите ли някога да чукате, преди да влезете?

Без да обръща внимание на тези думи, Малик седна на един стол:

— Шерман ще пристигне на летище Кенеди в пет часа. Знаем, че той е под чужда фамилия. Аз и така знам, че ходът на изборната кампания никак не ни устройва. И мисля, че трябва да предупредим американската полиция.

Ковски втренчено го гледаше:

— И ако аз направя това?

— Полицията ще трябва да вземе мерки. Ще се намеси пресата, ще стане скандал и Шерман никога няма да стане президент.

Гняв покри лицето на Ковски. Ако тази идея му беше дошла наум, той щеше да се възползва непременно. Но тя идваше от Малик и затова той не можеше да я възприеме. Малик разчиташе на това.

— Кой ви пита? — промърмори Ковски. — Това не е ваша работа. Вашата задача е да изясните защо Шерман е идвал в Париж и защо Дорей посети Гирланд.

— Анонимно обаждане в полицията на летище Кенеди ще донесе на Шерман немалко неприятности — настояваше Малик. — Смятам, че ваш дълг е да се възползвате от това.

— Вие ли ще ми говорите за моя дълг?

— Да.

Ковски хвърли пълен с омраза поглед, но Малик спокойно седеше пред него, убеден в своята правота.

— По-спокойно! — подвикна Ковски. — Не забравяйте, че висите на косъм. Вие сте нула, празно място! Само една моя дума и ще се озовете в Сибир. Вашето задължение е да изпълнявате моите заповеди. Ясно ли е? Плюя на идиотските ви идеи!

В гнева си той изведнъж почувства, че не се бои от Малик.

— Ако се възползвате от секретния канал, практически ще лишите Шерман от шансовете му за президентското място — продължаваше Малик с непроницаемо лице.

— Какви ги дрънкате, малоумен кретен! Можем ли да бъдем сигурни, че това е Шерман, в което аз не съм убеден, и дори да вдигнем американската полиция на крак, как ще разберем защо той е идвал? Ето кое ни интересува! Само ЦРУ да надуши, че тая работа ни е известна, и веднага ще замете следите, а ние нищо няма да научим!

— Няма защо да изясняваме подробности от неговите машинации, ако използваме този канал. И без това ще постигнем желаната цел… Шерман няма да бъде избран.

— Проклет глупак! — закрещя Ковски. — Колко пъти ще ви повтарям! Трябва да разберем защо той е идвал тук! Това е нашата задача. Шерман си мисли, че никой не го е познал и затова е в наши ръце. Изпълнявайте!

— Но той и без това ще бъде в наши ръце, ако се възползваме от тайния канал — спокойно настояваше Малик.

— Вън! Правете каквото ви е заповядано! Разберете защо е идвал Шерман! Нищо повече не се иска от вас.

Злобна усмивка освети лицето на Малик:

— Това ли е вашата заповед?

— Да! Изпълнявайте!

Малик стана:

— Принуден съм да ви се подчиня само защото сте мой началник.

Той излезе от стаята, безшумно затвори вратата зад себе си и се върна в кабинета. Там свали микрофона и с удовлетворение прослуша записа. После извади голям плик и написа отгоре:

„Разговор с др. Ковски. Пети май. Хенри Шерман.“

Мушна касетата в плика, залепи го с тиксо и го сложи в джоба си. Още една лента в колекцията, още един шперц за душицата на Ковски.

Студиото на Пиер Роснолд се намираше на петия етаж на една стара къща на улица „Гарибалди“, но асансьорът и фоайето бяха оформени по последна мода. Фотоклетка автоматично отваряше пред посетителите стъклените врати, салонът беше застлан с червен килим, тънки позлатени столове, огледална масичка, на която пъстро се открояваха илюстровани рекламни издания. Всичко беше по-изящно, по-солидно, отколкото у Бени, чувстваше се шик, аристократизъм.

Гирланд се огледа. Незабележима врата в дъното на салона се отвори и веднага отново се затвори. Пред него изникна висока кльощава брюнетка на около тридесет години. Лицето й лесно можеше да бъде възприето за гипсова маска. Маската въпросително погледна, устните й леко се разтегнаха в подобие на усмивка.

— Господине?

— Мосю Роснолд тук ли е? — омайно се усмихна Марк.

Усмивката му нямаше никакво въздействие.

— Мосю Роснолд го няма.

— Къде мога да го намеря?

Тя го измери с леден поглед.

— Можете да си уговорите среща. Кажете ми името си.

— Бързо е. Кога ще си дойде?

— Ще бъде тук не по-рано от понеделник. Вашето име?

— Извънредно бързо е — настояваше Гирланд. — Къде мога да го намеря?