Джеймс Чейс - Мирис на пари

— И така, да си кажем ли сбогом?

— Ако ви обещая, уверен ли сте, че ще ме измъкнете оттук?

— А аз мога ли да вярвам, че ще удържите на думата си?

— Умея да държа на думата си. Нека да съм курва, неморално животно, но на думата си държа винаги.

В мрака Гирланд се приближи до нея и я хвана за ръка.

— Ако излъжете — каза той — нека всичко, което съществува по света, да загуби за вас смисъл. По-добре да умрете…

— Стига сте ми чел морал — измъкна ръката си тя побесняла. — Казах, че ще удържа на думата си. Колко пъти да ви повтарям? Вие самият в състояние ли сте да ме измъкнете оттук жива?!

— Не мога да бъда сигурен, Джили. Там долу има повече от тридесет въоръжени слуги и стените са под напрежение. И освен това има един великолепен стрелец, удивително добре познаващ работата си. Има един граф, който няма да пожелае да ни пусне така просто… Шансовете ни са малки, но аз съм готов да рискувам. С вас моите шансове намаляват, но няма нищо невъзможно. Докато съм с вас, вие имате надежда. Без мен нямате никакви шансове. Те убиха Роснолд. Ще убият и вас. Не е толкова сложна сметката. Налага се да ми се подчините напълно и да не изпадате в паника. Това също е сложно, но не е невъзможно.

— Добре, само ме измъкнете оттук.

— Ето това ми харесва. А сега трябва нещо да разузнаем. Имаме цяла нощ пред себе си. Да си потърсим легло.

— Какво, да не би да искате да спите?

— Ами защо не? Имаме време.

— Защо не си тръгнем сега?

— Трябват ми филмите. Когато ги дам на баща ви, той ще ми плати 10 000 долара. Значи, трябва да почакаме, докато донесат касетите. А след това можем да си ходим.

— Вие сте побъркан. Никога няма да ги получите. Как ще ги вземете?

— Спокойно, Джили. Повярвайте ми. Аз ще си тръгна оттук само с касетите. Имам достатъчно възможности да го направя. Повярвайте ми и ми позволете да решавам сам… А сега да тръгваме да си търсим легло.

Лю Силк се приближи към фон Холц, който продължаваше да крещи предизвикателства и заплахи. Този студен американец действаше на нервите на фон Холц, но той се успокояваше с факта, че това е довереното лице на чичо му. Беше сигурен, че само една дума да каже на Лю Силк и той може да заплати с всичко, което има, а може и съвсем да изчезне, както са изчезвали мнозина.

— Загрижен ли сте? — попита той.

— Опитвам се да се поставя на мястото на Гирланд — каза Силк, запалвайки цигара. — Започва да ми се струва, че това е лъжлива следа. Ние си мислим, че ако Роснолд се е опитал да бяга, то Гирланд и момичето са направили същото; че докато Роснолд убиваше кучетата, те са се скрили в гората. Но ако предположим, че въобще не са се опитвали да бягат… А защо да не са някъде по горните етажи? На мястото на Гирланд бих постъпил именно така. В този замък има сто стаи и сто места, където човек може да се скрие. Може цяла седмица да претърсваме из гората, а те през това време да се крият тук!

Фон Холц замръзна на мястото си.

— Мислите, че Гирланд е толкова глупав и ще остане да си седи в къщата като в клетка. Не, той се е възползвал от случая, за да ни се изплъзне… Избягал е, това е очевидно.

— Мислите ли? Той не знае, че нямате други кучета. Струва ми се, че той и момичето се крият в къщата.

— Сега ще разберем това. Ще изпратя хора, които ще претърсят навсякъде.

— Даже ако ги няма там, нека вашите хора преровят цялата къща. Да, това е хубава идея. Наредете да претърсят къщата.

Фон Холц изпрати да повикат иконома.

— Възможно е — съобщи фон Холц — бегълците да не са в гората. Те биха могли да са някъде тук. Вземете момчетата и проверете всички стаи.

— Слушам, господин графе — с поклон отговори икономът. — Позволете да ви напомня, че на последния етаж няма електричество и повечето стаи са натъпкани с мебели. Търсенето с фенери ще е трудно. Бих ви посъветвал да отложите претърсването до утре, тогава можем да отворим щорите и да потърсим на дневна светлина.

Фон Холц се обърна към Силк. Онзи стоеше, безразлично гледайки към гората.

— Добре, но поставете на всяка стълба по един човек и нека да пазят през цялата нощ — заповяда фон Холц.

Икономът се поклони и си отиде.

Гирланд реши, че ще е по-безопасно да се прехвърлят на петия етаж. Къщата имаше осем етажа. Гирланд ги беше преброил още когато пристигаше към замъка. Като избра петия, той си остави в резерва още три.

Светлината от вестибюла почти не проникваше до стълбището към петия етаж. Те се потопиха в пълна тъмнина. Дебелите килими под краката им поглъщаха стъпките. Гирланд чуваше само пресекливото дишане на Джилиан. Стаята, която избра, беше просторна, щорите бяха заключени. В ъгъла имаше също такъв креват с колони, както и в неговата спалня три етажа по-надолу.