Джеймс Чейс - Мирис на пари

— Като в мебелен магазин — измърмори той, хващайки Джилиан за ръка.

Марк тихичко отвори вратата и се ослуша.

— Какво ще правим? — шепнеше Джилиан. — Ако ни намерят… ще ни убият, нали?

— Все пак не бива да ни намерят. На разсъмване ще започнат претърсване и има шанс отначало да тръгнат към гората. Когато всички тръгнат, ще сляза да се обадя по телефона. Добре ще е да намеря телефон. Ще ми се да предупредя командването на американските войски в Мюнхен. Те ще приложат сила и ние можем да се измъкнем оттук целички като пъпчици на цветя. Това не би отнело много време. Жалко, налага се да пропуснем вечерята, но ще почакаме до закуска.

— Войски? Да не сте се побъркали! — възкликна Джилиан, стараейки се да разгледа израза на лицето на Гирланд. — За какво ни е армията? Трябва да се извика полиция!

— Не, малката ми. Именно войски. Не бива да забравяме, че вие сте дъщеря на бъдещия президент. Когато им кажа, че ви държат тук като заложница, цялата войска на САЩ, разположена в Германия, ще предприеме щурм на замъка. Не е изключена и бомбардировка от авиацията.

— Не! Няма никога да се възползвам от помощта на баща ми!

Гирланд въздъхна.

— Твърдо ли сте го решили?

— Да! Аз никога не…

— Добре, добре. Не се нервирайте. Разбрах. Вие не желаете да ви спаси американската армия. Жалко… Би било чудесно да се види щурмът и парадът на войските по алеите на замъка. Генералите приемат парада. Екстра! Знаете ли какво ще направите сега? Ще слезете при графа. Любезно ще му обясните, че не ви се иска да се възползвате от помощта на баща си и ще го помолите да бъде така любезен да ви пререже гърлото.

Джилиан потиснато мълчеше.

— А-а-а! — изведнъж закрещя тя. — Мразя ви! Това е нечестно! Вие нищо не разбирате!

Гирланд затисна устата й с ръка.

— Ш-ш-шт! Ама не. Разбирам, че вие твърде бързо сте пораснали. Физически. Но сте си останали дете по отношение на интелекта. Вие наистина ли не искате да ви спаси американската армия?

— По-добре да умра!

— Това не е изключено. Добре. Бях ви казал, че принципните момичета ме уморяват, те вечно ми се врат под краката. В такъв случай аз ви напускам. Не се съмнявам, че сам ще се измъкна по-лесно. Можете да чакате тук докато ви намерят. Лично на мен не ми е нужна американската армия, за да се измъкна оттук. Покажете високата класа на вашите принципи. Привет, малката ми… благодаря за креватната интермедия, беше божествено!

— Няма да ме изоставите!

— Ще ви изоставя, уви! Съжалявам, наистина, но на мен ми е по-скъпа собствената кожа. Хубавички момиченца с политически идеи — това винаги е тежест. Слизайте при графа. Кой знае, може пък да се ожени за вас. Въпреки че хващам се на бас — той по-скоро ще ви заколи.

Като че ли ток раздруса Джилиан.

— Как можете да ме изоставите?

— Не бива толкова да нервничите, малката ми. Сама си избрахте… Впрочем, можем да се договорим… Да кажем, аз се наемам да ви измъкна оттук без помощта на армията…

— Какво искате да кажете с това? Как така да се договорим…

— Вие ще трябва да ми обещаете, че ще оставите баща си на мира. Ще ми обещаете, че няма повече да се свързвате с пацифистки организации и още по-малко да се снимате в порно-филми.

Тя жално изстена:

— Вие наистина ли работите за баща ми?

— Не, скъпа. Аз работя за себе си. Аз съм наемен войник и с тази работа съм се заел изключително заради парите на баща ви. Не ми пука за него, но когато се захвана за някоя работа, винаги я довеждам докрай. Или ще ми дадете честна дума, или ви оставям. Аз винаги ще се измъкна. Честна благородническа, Джили. Не ми пука за вас и за баща ви. Ако си въобразявате, че можете да минете без мен, връщайте си се в Париж и се снимайте в нов боклук! Сбогом!

— Това е шантаж — изведнъж успокоила се каза Джилиан.

— И какво от това? Да не би това да е в разрез с вашите принципи? Имаме още време. Помислете си, а аз ще се полюбувам на пейзажа.

Той се приближи до прозореца. Дългото пипало на прожектора все още претърсваше гората. Долу цареше оживление и той се зарадва, като не видя кучетата. И все пак хората на графа бяха твърде много… двадесет, а може би и тридесет… Да се преброят точно беше невъзможно. Те ту се появяваха в ивицата светлина, ту изчезваха.

Накрая той реши, че Джилиан през това време вече би могла да вземе някакво решение.

Дори и тя да не му даде честна дума. А много ли струва нейната честна дума! Той, разбира се, няма да я изостави, но все пак се надяваше блъфът му да е успял. Обърна се към нея.