Джеймс Чейс - Мирис на пари

Джилиан трепна.

— Все едно, не ви вярвам… Вие просто искате да ме сплашите, защото ме мразите.

Гирланд вдигна рамене.

— Аз не изпитвам омраза към вас, Джили. Просто си мисля, че вие сте едно бедно комплексирано момиче. Към такива изпитвам жал. Чуйте ме, пратеникът ще бъде в Париж довечера около десет часа, утре сутринта ще получи касетите и ще излети със самолета в 14 часа за Мюнхен. Към осемнайсет часа трябва вече да се е върнал. Значи, дотогава ние трябва да намерим начин да се измъкнем оттук живи и по възможност невредими.

— Наистина ли мислите, че този човек ще ни убие?

Гирланд й се усмихна като на момиченце, дошло при него с детски въпрос.

— На негово място бихте ли постъпили по друг начин? — произнесе той, стана и си отиде.

Джилиан излезе на широката полянка. Покрай гората тя забеляза две огромни черни кучета, които я гледаха, облегнали муцуни на лапите си.

Полазиха я тръпки. Тя се загърна в хавлията си и тръгна след Марк.

Като се върна, Гирланд почувства, че в стаята е имало някой. Той ни най-малко не се учуди, че графът беше наредил на своите хора да му пребъркат куфара. След като заключи вратата, той изтръска цялото му съдържание на кревата. Слугите на фон Холц не бяха професионалисти в тази работа. Той натисна невидима пружинка, отваряща двойното дъно. Там беше скрито всичкото му оръжие: осемзаряден автоматичен пистолет „Валтер“, двустранно остър финландски нож и плоска бомбичка със сълзотворен газ. Тръгвайки на пътешествие, Гирланд винаги вземаше със себе си целия комплект. Като се увери, че оръжието си е на мястото, той затвори двойното дъно и подреди багажа.

Привечер захладня. Гирланд се откъсна от съзерцанието на безупречно окосената поляна и фонтаните, и затвори прозореца. Взе си един горещ душ и се преоблече за вечеря. Тъкмо връзваше вратовръзката, когато изведнъж се отвори широко вратата и в стаята се втурна Джилиан с кръгли от страх очи. Лицето й беше мъртвешки бледо.

— Попречете му! — изстена тя, дърпайки Марк за ръката. — Той иска да избяга!

Гирланд действаше мълниеносно.

— Къде е?

— Слиза от балкона по водосточната тръба!

Марк излезе на терасата и видя долу Роснолд. В ръцете си държеше средновековна секира, която беше свил от стената на галерията.

— Роснолд, върнете се! — викна Гирланд.

Джили, дотичала след Марк, също започна да вика, но Роснолд не ги слушаше. Той се стопи в тъмнината. Тревата погълна шума от стъпките му.

Внезапно от покрива на замъка светна мощен прожектор. Лъчът светлина намери Роснолд. Мярнаха се бързите мълчаливи сенки на овчарките. Роснолд замръзна. Блесна секирата и едната овчарка се затъркаля по тревата с разсечена глава. Роснолд диво закрещя. Отново се хвърли да тича, но втората овчарка го настигна и му се хвърли на гърба. Роснолд изрева и се хвърли по корем. Песът отскочи и веднага отново се хвърли върху своята жертва. Този път фотографът беше готов за атака. Секирата се стовари върху звяра, песът изквича от болка, претърколи се през глава и се впи в осакатената си лапа.

Джили, сдържайки стоновете си, наблюдаваше сцената. Все още въоръжен с окървавената секира, Роснолд отскочи вдясно. За миг прожекторът го изгуби, но бързо го напипа отново. Роснолд с всички сили се носеше към гората. До спасителната тъмнина оставаха само пет-шест метра, когато щракна изстрел. Роснолд като заек подскочи и рухна на земята. Куршумът, калибър 22 му бе пробил тила и бе заседнал в мозъка.

Отчитайки бясното темпо на Роснолд и лошото осветление, Силк се поздрави с най-добрия изстрел за последната година по движеща се мишена.

Джилиан втренчено гледаше безжизненото тяло на Роснолд, осветено от прожекторите.

— Те го убиха! — простена тя. — Аз го предупреждавах, говорих му, но той беше обезумял от страх. Не искаше да ме слуша.

Без да й обръща внимание, Гирланд бързо отиде в стаята си, хвана куфара, изсипа дрехите и взе пистолета си. Напъха го в джоба на панталона, след това както му падна натъпка дрехите обратно и щракна ключалките.

Бледа и цялата трепереща в стаята дотича Джилиан.

— Успокойте се! — сурово й подхвърли Марк. — Точно така трябваше да стане.

Гирланд я хвана за раменете и я разтръска.

— Ш-ш-шт… Нито звук!

Той я побутна към стълбите и й каза да се качва. Един етаж по-нагоре огледа коридора и й посочи стълбите към горния етаж. В това време се чу тропот. Слугите на фон Холц се втурнаха на втория етаж.

Четвъртият етаж беше необитаем и тъмен. Гирланд се наведе през перилата. Слугите на фон Холц бяха обградили втория етаж. Един от тях извика: