Джеймс Чейс - Мирис на пари

Немецът с жест я спря и се обърна към Роснолд.

— Може би се съмнявате, че при мен ще се намери средство да ви заставя да говорите, вас двамата? Не ме принуждавайте да правя това! Къде са филмите?

Роснолд облиза пресъхналите си устни.

— Ако му кажеш, ще те убия! — зарева Джилиан. — Той не може…

Фон Холц скочи и с такава сила отхвърли Джилиан, че тя, като прекатури сервираната масичка, отлетя до вратата и се пльосна по гръб.

Гирланд закри с длан очите си. Неговото време да действа още не беше дошло. Той знаеше, че и най-малкото му движение ще послужи като знак за тренираните слуги на фон Холц. Роснолд се спотаи в креслото.

— Извинете ме — обърна се графът към Роснолд — ненавиждам сцените, но, струва ми се, тази идиотка отказва да разбере каквото и да е. Къде са филмите?

— В Париж, в моя сейф в банката.

— Измет! — изрева Джилиан. — Страхливец! Говедо!

Тя се хвърли към фотографа, но Гирланд вече беше на крака и успя да я прихване. Извъртайки се от юмручетата й, той я притисна към себе си.

— Спокойно — шепнеше той — не бива така да се нервничи. С това нищо няма да постигнете.

Тя внимателно го погледна в очите, след това се освободи от прегръдката му и уморено се затътри в отдалечения ъгъл на салона.

Гирланд седна на подлакътника на креслото и запали цигара.

— Ще напишете до своята банка пълномощно на предявителя, господин Роснолд. В този шкаф ще намерите перо и хартия. Когато моят пратеник се върне от Париж, ще можете да си заминете.

Роснолд се колебаеше. После той стана, приближи се до шкафа-секретар. С треперещи ръце, бял като хартията, той написа пълномощното и го подаде на графа.

— Прекрасно. Радвам се, че се разбрахме. След 48 часа вие ще можете да си заминете, а засега си починете. На вашите услуги са басейн и билярд. Но не ви съветвам да излизате в парка. Кучетата са много опасни, а в останалото се чувствайте като у дома си. Ще се видим на вечеря.

Като се усмихваше самодоволно, графът излезе от стаята. Гирланд стана.

— След такъв великолепен обяд бих искал да си почина — обяви той. — Ако искате, ще се срещнем след два часа в басейна.

В четири часа Гирланд излезе от спалнята си по шорти и с пешкир през рамо.

Басейнът със затоплена вода се намираше на задната тераса. Слънцето се отразяваше в светлосинята вода. Двадесетметровият басейн беше снабден със стълбички, наоколо стояха шезлонги, масички, слънчеви чадъри.

Гирланд се гмурна, преплува под водата всичките двадесет метра, отблъсна се от другата стена и се разпери на повърхността на топлия светлосин басейн.

След няколко минути се появи Джилиан. Беше в бели бикини. Тя също се гмурна и с енергичен кроул преплува покрай Гирланд. Той я изпрати с поглед, тя се гмурна, обърна се и още веднъж пресече басейна. Плуваше много технично. Като доплува до бордчето, тя излезе от водата. Марк, без да бърза, заплува към нея.

— Успокоихте ли се? — попита той, като се усмихваше.

— Оставете ме на мира! Никак не е смешно! Какво ще стане с нас сега?

Той я хвана за глезена и я дръпна във водата. Тя падна, като вдигна фонтан от пръски.

— Следят ни — промърмори той, поддържайки талията й. — От третия етаж, прозореца в средата.

Джилиан направи курс до бордчето и обратно.

— Кой е това?

— Аз зная за това не повече от ваша милост. Да идем, да се, ох, попечем на слънце. Да поговорим спокойно, без нервни. Но без да забравяме за прозореца на третия етаж.

Те поставиха два шезлонга един до друг.

— Надявам се, че сте разбрали в каква беда сме попаднали всички — снижавайки глас, каза Марк.

— Заинтригувахте ме. Каква роля играете в тази работа?

Джилиан се обърна към него.

— Баща ви ми поръча да взема тези филми — тихо отговори Гирланд, облягайки се назад и гледайки в светлосиньото небе. — Мен повече от всичко ме удивлява и огорчава фактът, че сте се снимали в такава евтиния.

— Вие работите за баща ми?

Тя вече почти беше скочила, но потисна гнева си и отново се облегна в шезлонга.

— Аз работя за онзи, който плаща повече. На мен не ми харесва баща ви. И вас също не обичам. За мен това е работа… и нищо повече.

— Вие не ме обичате? Хайде, стига лъжи, а какво се случи миналата нощ? — възмути се Джили, изгаряйки го с поглед.

— Когато едно момиче влиза в моята спалня и ми се хвърля на шията, още повече, когато е такова хубавичко като вас, аз обикновено не отказвам. Но това не означава, че обичам това момиче или че то ми харесва.