Джеймс Чейс - Мирис на пари

— Прекрасно.

— Ще можем ли да се видим с него?

— Не.

Фон Холц отпи глътка кафе, кръстоса крака и замислено го погледна.

— Мисля, че е безсмислено да си губим времето, господин Гирланд. Вие навярно разбирате, че сте попаднали в капан.

Марк постави чашката си от кафето на масичката, взе чашата си с коняк и съвършено невъзмутимо произнесе:

— Ако Радниц е имал нещо предвид, когато ни е канил тук, то действително може да се случи всичко възможно.

Джилиан недоумяващо слушаше тази размяна на реплики.

— Може ли аз също да се посмея? — попита тя.

— Какво пък? — отговори Гирланд. — Чичото на нашия граф е най-богатият и най-съмнителният човек в света. Ако той не беше така богат, със сигурност би лежал в затвора. Истинското му име е Хенрих Кюнцли. Направил е състояние, продавайки на нацистите и японците сапун, торове, и барут. В това няма нищо осъдително, само че следва да уточним, че нацистите и японците са му доставяли суровината: кости, коси, мазнина и зъби на хора, убити в концлагерите. Любезният чичко на графа е изковал приказен капитал от труповете на евреи и други жертви от последната война. Прав ли съм, скъпи приятелю? — попита той, усмихвайки се на графа.

Фон Холц се озъби.

— Да… Това е стара история. Твърде често си пъхате носа, където не ви е работа, Гирланд.

Гирланд кимна, посръбвайки коняк.

— Не сте първият, който ми го казва. Но повярвайте, това никак не ми пречи спокойно да спя нощем.

— В края на краищата — възкликна Джилиан — какво означава всичко това?

— Позволете да ви обясни — фон Холц направи предупредителен жест. — Вие шантажирате своя баща. Заплашвате го, че ще изпратите на неговите политически противници филмите, разбирате за кои филми става дума… ако той не оттегли кандидатурата си. Аз пък искам вие да ми дадете тези филми и вие ще ми ги дадете.

Джилиан скочи. Кръвта нахлу в лицето й и се отдръпна веднага. Тя пребледня, очите й горяха с гняв.

— Няма да ги получите! — викна тя. — Пиер, да заминаваме! Няма да останем тук нито секунда повече. Тръгвай!

Роснолд погледна фон Холц. Той се усмихваше, греейки в дланите си коняка и неговата усмивка накара фотографа да потръпне. Той премести погледа си към Джилиан.

— Седни и млъкни! Ти какво, не виждаш ли, че сме в клопка?

— В клопка? Той няма да посмее да ни задържи! Ако на теб ти се иска, можеш да останеш… А аз…

Тя се затича към вратата, дръпна я към себе си и се устреми към портите. Те бяха заключени. Тя трескаво се хващаше и дращеше масивния катинар под безразличните погледи на шест гиганта в ливреи. В бясно изстъпление тя изтича в салона и видя вратата към терасата. На площадката пред терасата стоеше огненият триумф. С жалостив вик се хвърли към него по мраморната стълба и изведнъж се спря като закована. Две огромни немски овчарки, черни и свирепи, заръмжаха, оголвайки зъбите си, а видът им би довел до ужас не само едно слабо момиче. Треперейки като в треска, тя гледаше бавно приближаващите се кучета. После рязко се обърна и се понесе към салона.

— Там има кучета — задъхвайки се, викна тя и млъкна, заглушена от смеха на фон Холц.

— Седнете най-после. Няма да си отидете… Да, там са кучетата. И те ще ви разкъсат на части. Къде са филмите?

Джили се обърна към него с бледото си обезумяло лице.

— Вие все едно няма да ги получите! Пиер, направи нещо! Ама не стой така, де!

Роснолд седеше също бледен. Виеше му се свят.

— Аз те предупреждавах. Аз предчувствах… Излизам от играта.

За Гирланд като че ли бяха забравили всички. Под заинтересувания поглед на фон Холц между Джилиан и Роснолд се разиграваше бурна сцена.

— Той няма да ги получи! — крещеше Джилиан, стискайки юмруци. — Няма да посмее! Няма да ме застави! Не! Не!

— Грешите — изпъшка Холц — когато аз искам нещо, постигам целта си. Винаги. Искате ли да ви покажа как умея да убеждавам?

— Вървете по дяволите! — зарева Джилиан. — Вървете по дяволите! Ако не ме пуснете, аз… аз ще извикам полиция!

Фон Холц я гледаше като капризно и порядъчно омръзнало му дете.

— Вие сте твърде млада и твърде глупава.

В отчаяние тя се хвърли към Марк.

— Ами вие? Защо мълчите? Мислех, че сте мъж, а седите като истукан? Помогнете ми да се измъкна оттук!

— Нашият скъп граф има в ръцете си четири аса — замислено отговори Гирланд: — При такова съотношение на картите аз съм пас. Дайте му филмите.

Тя разочаровано се обърна.

— Няма да ги получите — повтори тя на фон Холц. — Разбрахте ли? Никога!