Джеймс Чейс - Мирис на пари

— Защо пък да не ви харесвам?

— Защото не обичам изнудвачките.

Джили се обърна към него. Беше бледа, с пресъхнали устни.

— Аз… аз ли съм изнудвачка? Но как иначе бих могла да попреча на баща си да стане президент? Пука ми за себе си… Аз съм свършен човек вече, но ще направя всичко възможно, само и само да му попреча.

— Но защо?

— Защото той не заслужава такава чест. Защото той е слаб, тщеславен, глупав човек. Защото и той, и моята майка мислят само за себе си и за своята власт.

Гирланд дълго я разглеждаше, като че ли я виждаше за пръв път.

— Това си е вашата гледна точка… Не бих казал, че не е вярна. Ето, вие работите с Роснолд и с тази пацифистка организация „Долу войната“, насериозно ли го правите?

— А защо не?

— Това е стара история, Джили. Всеки човек иска да бъде първа птичка в своето блато. На Роснолд и на неговата организация сте нужни не вие. С вас те се занимават само затова, че можете да попречите на баща си да стане президент. Но дори и това не ги вълнува толкова много. На Роснолд му е необходим скандал, за да може неговото име да привлече повече привърженици. А от тях той, не се и съмнявайте, ще отхапе голямо парче. Мислили ли сте за това? И дали не затова и вие сте заинтересувани от тази организация, защото тя ви позволява да шантажирате баща си?

— Мислете си каквото искате, пука ми. Може да се разсъждава и така, и не така. Но те първи ми изгадниха живота, а аз не обичам да оставам длъжна!

— Вие уверена ли сте, че именно те са изгаднили живота ви? Не сте ли мислили, че сама сте им помогнала за това?

— Шегувате ли се? — викна тя побесняла. — Моите родители въобще не са ме искали. Те са се старали да се отърват от мен. А сега, когато аз мога да ги насоля, мислите, че ще се спра ли? Чуйте, можете да не ми вярвате, но аз не исках да се снимам. Пиер ми каза, че ако направим това, баща ми никога няма да стане президент, и аз се съгласих.

— Но и вие не искате да ми повярвате — не се сдържа Гирланд. — Отворете си зъркелите. Вие сте просто курва. Идеите на тази пършива организация са ви размътили главата. Харесва ви мисълта, че сте необходима, че е във ваша власт да попречите на някого. Но без Роснолд и неговата банда вие сте безсилна.

— А вие сте отвратителен! Мразя ви! — крещеше му тя в лицето. — Добре де, ще ми вземат тези филми, но аз ще се снимам в други веднага щом се върна в Париж. Никога баща ми няма да стане президент!

— Веднага щом се върнете в Париж? — замислено повтори Гирланд. — Кой ви е казал, че ще се върнете в Париж?

Тя ококори очи:

— Как… Какво искате да кажете с това…

— Невъзможно е — прошепна Марк, съзерцавайки малкото облаче. — Не се самозалъгвайте. Когато фон Холц получи филмите, той ще се погрижи никой от нас да не се измъкне извън пределите на замъка. И нито Роснолд, нито вие вече някога ще можете да се занимавате със своята порнография.

Джилиан омекна. Тя помълча за минутка, след това се опита да възрази, но съвсем неубедително.

— Той няма да направи това. В края на краищата той обеща, че веднага щом получи филмите, ще можем да си заминем. А в Париж ще си снимаме нови.

— Тъжно е, че вие никога повече няма да видите Париж.

Джилиан с труд намираше думите.

— Да не би да мислите…

— Да, да… Определено, веднага щом касетите бъдат тук, вашият очарователен граф ще се избави от нас. — Марк вдигна глава и обгърна с поглед широките поляни и тъмната гора наоколо. — Тук има достатъчно скрити местенца за три трупа.

— Ще ни убие… Не, не ви вярвам.

— Ако с тази работа се е заел неговият чичо, а в това няма нужда да се съмняваме, той няма да се замисли дали да убие или да не убие един комар.

— Но… ама не може да се убият трима души просто така?! — простена тя. — Не. Не! В хотела знаят, че сме тук. Ако изчезнем, ще се вдигне шум… Полицията… Не, това е невъзможно, той няма да посмее.

— Преди да сляза тук, от своя прозорец видях нещо интересно — отсечено отговори Марк, примижавайки срещу слънцето. — Един от слугите на фон Холц замина на вашия триумф, а другият — на моята кола. Струва ми се, че ще върнат триумфа на паркинга на летище Мюнхен, а моята ще я захвърлят все едно къде. Да, разбира се, полицията ще пристигне тук, но фон Холц е много важна птица по тези места. Той ще каже, че сме прекарали при него нощта, а след това сме заминали за Париж и че той е неприятно изненадан от нашето внезапно заминаване. Да не би да си мислите, че полицията ще претърси всеки квадратен метър на това исполинско владение, за да намери нашите трупове?