Джеймс Чейс - Мирис на пари

— Евтиния. Толкова по-зле. Почакай ме тук.

Той пресече улицата и влезе във вестибюла на хотел Алпенхофе.

Дежурният вдигна поглед от регистрационната книга. Малик се извисяваше над него като планина.

— Току-що оттук излезе една млада дама — каза Малик на немски. — Беше облечена в червени панталонки. Като се качваше в колата, тя изтърва ето това нещо. Бих искал да й го дам.

Той протегна часовника.

— Благодаря ви. Ще й го предам.

Малик се усмихваше, изчаквайки.

— Бих искал сам да й го дам. Коя е тя?

— Мис Джилиан Шерман. Мисля, че отидоха да вечерят в ресторант и ще се върнат късно.

— Тогава ще й дам часовника утре. Кажете ми как да я намеря.

— Това е възможно, но трябва да дойдете преди десет часа. Мис Шерман утре заминава.

Служителят помисли, че този бедно облечен великан се надява да получи възнаграждение.

— Тя е поканена в Обермитен Шлос, при граф Холц.

— Благодаря, ще дойда утре преди десет.

Малик пресече хола и влезе в телефонната кабина. Той се обади на съветския агент в Мюнхен и научи, че Обермитен Шлос е собственост на Херман Радниц. Това име малко нещо му говореше. Той помоли агента да научи подробности и да се свърже с Ковски. Онзи му обеща да му се обади по-късно в хотела.

Марк Гирланд се върна в стаята си след полунощ. Вечерта беше забавна: вечерята — тежичка, но вкусна, ресторантът — великолепен, Джилиан и Роснолд — добри компаньони. Ако не беше Дорей с неговите тъпи поръчения, мислеше той, докато се събличаше, би могъл дивно да си прекара времето с тази двойка. Но като си спомни за десетте хиляди на Шерман, той реши още утре да се заеме с тези филми. Именно в замъка на графа ще уцели момент, за да поговори с малката насаме. Той взе един душ, легна и запали цигара. Джилиан му беше направила силно впечатление. Тя беше сама по себе си хубава, весела, чувствена. Но не му се вярваше, че е могла да се снима в онзи филм, който той, впрочем, беше гледал със собствените си очи.

Роснолд също е много забавен. Гирланд не беше лицемер, какво пък, ако този тип печели насъщния си, снимайки порно-филми, то това си е негова работа. Това беше философията на Марк. За него по-важни бяха хората сами по себе си, а не онова, с което се занимават.

Той смачка фаса си в пепелника и вече се канеше да угаси лампата, когато телефонът звънна и го накара да скочи. Той вдигна слушалката.

— Да.

— Аз съм.

Той позна плавния глас на Джилиан и настръхна.

— Добър вечер… С какво мога да ви бъда полезен?

— Чувствам се самотна.

— Аз също съм сам в стаята си, странно, нали?

— Бихме могли да споделим нашите самотности.

— Но тогава бихме били вече не толкова самотни. Каква ти самота, когато сме двама?

— Да, наистина… — Последва дълга пауза, по време на която Гирланд питаше тавана на стаята дали беше добра тази маневра. — Аз съм в 462-ра. Това е в самия край на коридора — каза Джилиан.

— И на вас ви харесва да бъдете в самия край на коридора?

Тя тихичко се засмя.

— Това е покана, идиот такъв, а не урок по география.

Гирланд предпочете да се откаже. Джилиан принадлежеше на Роснолд, а той не беше свикнал да се вре на някого пред краката.

— Това е твърде далеч — строго каза той. — Спете.

И затвори.

Не му се наложи да чака дълго. Вратата безшумно се отвори. Джилиан в леко нощно бельо и сатенени пантофки изглеждаше великолепно. Като затвори тихичко след себе си вратата, тя се промуши в стаята.

— Ей, добър вечер — каза Марк. — Все така ли сте самотна?

Тя се приближи до леглото му. Очите й мятаха мълнии.

— Вие просто сте негодник! Поканих ви и вие трябваше да дойдете!

— Посъветвах ви да си легнете. Но ако не ви се спи, то със същия успех и вие бихте могли да дойдете. Знам едно чудесно средство против безсъние.

Той отметна завивката и се отдръпна, правейки й място да легне.

— Ако си мислите, че ще спя с вас, то можете единствено да се оближете. Дойдох само да ви кажа, че сте негодник.

Гирланд върна завивката на място.

— Вашето заявление е прието. Аз съм негодник. Лека нощ.

Той протегна ръка и изключи нощната лампа. Стаята потъна в мрак.

— Запалете! Та как ще си изляза в тъмното! — възмути се Джилиан.

— Внимавайте да не съборите мебелите. Аз спя. Лека нощ. До утре.

Тя пипнешком заобиколи леглото му и Гирланд, усмихвайки се в тъмното, отново отметна завивката. За миг се възцари тишина, после той чу леко шумолене, това беше нейното бельо, което се плъзна на килима.