Джеймс Чейс - Мирис на пари

— Тя не ми е жена. Просто сме заедно. Тя ще бъде щастлива. Вие й направихте впечатление.

— Длъжен съм да ви кажа, че умеете да подбирате…

В мъничкото барче с единствената ъглова масичка те си поръчаха по един двоен скоч.

— Аз съм фотограф — поверително съобщи Роснолд. — А вие в коя сфера сте?

— Трудно ми е да кажа определено. Аз работя, когато възникне желание или са ми нужни пари за нещо по-така. Но се старая да се въздържам от работа. Мога да си го позволя. Моето татенце ми подари пакет от акции и аз живея от процентите.

Роснолд с уважение погледна Марк.

— О! А ето че на мен се налага да работя.

— Но, съдейки по вашия вид, грехота е да се оплаквате.

— Оправяме се някак.

В това време се появи Джилиан Шерман. Този път тя беше облякла огнено копринено клинче, на талията препасано със златна верижка. Марк беше очарован. Той стана.

— А ето я и Джили… Джилиан Шерман — представи я Роснолд, след това се бърна към Гирланд. — Боже мой, извинете ме, аз не се представих. Пиер Роснолд.

Гирланд гледаше Джили:

— Марк Гирланд — каза той, поемайки протегнатата ръка. — Мис Шерман, това кратко запознанство ще ощастливи моята ваканция.

Тя изпитателно го погледна в очите. В нейните очи светеше кокетство и даже предизвикателство.

— Кой ви каза, че то ще бъде кратко? — попита тя, присядайки на стола. — Пиер, бъди така добър, поръчай ми чинцано.

Докато Роснолд отиваше към бара, Гирланд промърмори:

— Как така вие двамата…

Тя втренчено го погледна.

— Нима не сте могли да си изберете някой по-интересен?

— Можех.

Те се гледаха един друг. Марк — страстно, не скривайки своите намерения и чувства. Джилиан — като че ли отдавна очакваща този поглед. Тя се наклони към него и повтори с усмивка:

— Да… Можех.

Приближи се Роснолд и постави бокала с вино пред Джилиан. Започна разговор и Гирланд, умеещ понякога да блесне и да покаже ум и чувство за хумор, говореше занимателно, даже игриво, и така се вживя в ролята си, че след няколко минути Джили се въргаляше от смях, а Роснолд се усмихваше, за да покаже, че и той участва в играта.

Когато веселието беше в пълен разгар, в бара влезе висок, строен мъж примерно на около 45 години. Леко удълженото му много загоряло лице, светлосините му очи и гъстите му ленени коси, сресани назад, придаваха благородство на добрата му фигура. Беше облечен във велурен смокинг с бутилков цвят, черни панталони и бяла риза с гофрирано жабо. На лявата му китка святкаше платинена гривна. Надменният и самоуверен вид говореше за богатство. Едва поглеждайки триото на масичката, той величествено се понесе към бара. Барманът се поклони.

— Добър вечер, графе. Какво ще пиете?

— Както обикновено — отговори мъжът, изваждайки от тежка златна табакера цигара. Барманът пъргаво му предложи огънче.

— Триста дяволи! — изпъшка Джили. — Какъв мъж!

Тя омаяна гледаше непознатия в гърба. Роснолд я потупа по ръката.

— Не би ли могла да ни отделиш мъничко внимание, скъпа? — каза той и в гласа му прозвучаха нотки на раздразнение и досада.

— Купи ми го, Пиер! Той е божествен!

Джилиан каза това твърде високо. Блондинът се обърна. Той дружелюбно я погледна и й се усмихна.

— Ако съдя по вашия френски, вие сте американка, мадмоазел. Аз обожавам американките без комплекси — и като кимна надуто, се обърна към Роснолд. — Може би ви дразня, господине. В такъв случай мога да изпия своето шампанско във фоайето.

Роснолд и Гирланд станаха.

— В никакъв случай — каза Роснолд — и може би ще се присъедините към нас?

Непознатият церемониално се поклони и се представи:

— Граф Ханс фон Холц.

Роснолд представи всички останали. Джилиан гледаше фон Холц с изумление.

— Вие наистина ли сте граф? — очаровано прошепна тя. — Никога в живота си не съм виждала истински граф.

Фон Холц се разсмя и седна.

— Щастлив съм да бъда първият. А вие, господине — каза той, обръщайки се към Гирланд, — вие също ли сте американец?

— Да. Тук съм за два-три дни на почивка.

— Идеално място за почивка.

Фон Холц поговори за Хармиш и за околностите му. Когато допи своята чаша шампанско, Роснолд му предложи да поръчат още, но фон Холц отрицателно поклати глава:

— Благодаря, но трябва да ви оставя, за съжаление. Извинете, но ме чакат за вечеря. Но ако нямате друга работа, мадмоазел, бих бил щастлив да ви поканя при себе си. Моят замък не е далеч. Може би ще ви бъде интересно и малко ще ви поразвлече. Имам басейн, шестстотин хектара дивна гора, великолепен лов. За съжаление, сега не е сезонът за зайци, но ако обичате ездата, моите коне са на ваше разположение. Ще можете добре да си починете.