Джеймс Чейс - Мирис на пари

Няколко дълги минути тя гледаше в пространството, нейното лице беше безстрастно. Накрая стана и с твърда стъпка се приближи до телефона.

— Моля, свържете ме с хотел „Георг V“ в Париж.

Черният сандерберд спря пред входа на хотел „Георг V“ и портиерът побърза да отвори вратата. От колата излезе Лю Силк.

Лю Силк беше наемен убиец на издръжка на Радниц: висок, слаб четиридесетгодишен мъж с бял белег на лявата буза. Едното му око, лявото, беше стъклено. Всеки път, когато искаше да се избави от някой, Радниц му се обаждаше. Лю Силк получаваше за всяко такова обаждане по 15 хиляди плюс 30 хиляди долара годишно, независимо от това има ли работа или няма.

Силк влезе във великолепния хол, където вече го чакаше Радниц.

— Имам работа за вас.

— Да…

— Можете ли да тръгнете незабавно?

— Куфарът ми е в багажника, закъде тръгвам?

— За Мюнхен.

Радниц отвори папка с книжа и извади оттам дебел плик:

— Тук има инструкции, билет и пари за разходи. Трябва да отстраните двама. Момиче, Джилиан Шерман, мъж, Пиер Роснолд. Там е и снимката на момичето. Снимка на мъжа няма, но това не е важно, те са заедно. Спешно е, Силк. Веднага щом се уверя, че те са мъртви, вие получавате 30 хиляди долара.

Силк стана, за да вземе плика, след това отново се отпусна в креслото.

Той погледна снимката на Джилиан, но нейната красота не му направи ни най-малко впечатления. Силк вече много години не се интересуваше от жени. Той внимателно прочете два написани на машина листа.

— Да не ги закачам, докато не се намерят филмите. Как ще разбера, че филмите са намерени?

— Тях ще ги вземе Гирланд. За него ще се погрижат други. Вашата задача е да отстраните тези двамата, когато ви кажат.

— Как бихте искали да направя това?

Радниц недоволно вдигна рамене. Незначителните детайли го дразнеха.

— Ваша си работа. Имам къща близо до Обермерхау. Там се намира един от моите хора. Той вече е предупреден. Това е граф Ханс фон Холц. Той ще ви съпроводи до моите владения. Ще ви предаде инструкциите.

Силк стана и пъхна плика в джоба си.

— По-внимателно с Гирланд, опасен е.

Лю Силк се озъби злобно:

— Ще се опазя.

Тъй като Мери Шерман забрави да предупреди Радниц, че и руснаците участват в лова на дъщерята на бъдещия президент, Силк напусна „Георг V“, мислейки, че ще се наложи да следи само Гирланд. Ако той знаеше, че не само Гирланд, но и Малик се е забъркал в тази работа, той, пристигайки на своя сандерберд на летище Орли, не би бил толкова уверен, че без труд ще спечели полагащите му се пари.

В мюнхенското летище Гирланд взе под наем Мерцедес-200.

— Извинете, господине, вие случайно да не пътувате за Хармиш?

Гирланд се извърна и видя високо слабо момче с дълги светли коси, раница на гърба, зелени очила криеха очите му.

— Да, така е. Пътувате на автостоп?

— Честно казано, надявах се да хвана кола по пътя, не бих искал да ви бъда в тежест — отговори Лабрей.

Марк гостоприемно отвори вратата на колата. Онзи не го накара дълго да чака. Той седна отпред, като постави раницата между краката си.

— Безкрайно съм ви признателен — каза Лабрей — вие сте американец, нали? Имате американски тип лице, но говорите френски без акцент.

— Живея в Париж. А вие откъде сте? — попита той.

— Аз също съм от Париж. Във ваканция съм. Имам намерение да направя пешеходен преход по Изарската долина до Бод-Толц.

Лабрей не си беше губил времето в самолета. Той прочете пътеводителя на Германия, купен в Орли.

— Хубаво място за пешеходни разходки — отбеляза Гирланд.

— А вие тук във ваканция ли сте или по работа?

— И едното, и другото. Задълго ли сте в Хармиш?

— За няколко дни, ако намеря там евтин хотел.

— Там има и евтини.

Гирланд познаваше добре Хармиш. Често беше идвал тук през зимата да се попързаля на ски. Лабрей, помнейки предупреждението на Малик, предпочете да не разпитва много Гирланд. Той се гордееше със своята находчивост, със своя късмет — да пътешества с бившия агент на ЦРУ, който за нищо не се досещаше.

Те отминаха Мюнхен и Марк, който добре познаваше пътя, излезе на шосе ЕЗ. До Хармиш имаше около сто километра. Той даде газ и след около час и половина те караха по главната улица на планинското градче. На площада Гирланд спря:

— Оттук наляво вие ще намерите три или четири евтини хотелчета. Приятна ваканция!

— Благодаря, мосю, и благодаря, че ме докарахте.

Мерцедесът тръгна, Лабрей гледаше след него, докато той не зави по алеята, водеща до хотел „Алпенхофе“.