Джеймс Чейс - Мирис на пари

Когато Гирланд влизаше във вестибюла на хотела, насреща му излезе невисок човек в жълт пуловер и бели трикотажни гащи. След него вървеше момиче, което Марк позна още в първия миг. Това беше Джилиан Шерман, висока, с тъмнокестеняви късо подстригани коси. Нейният бял, дълбоко деколтиран пуловер не скриваше загорялата й гръд, а плътно прилепналият спортен панталон подчертаваше съблазнителните й форми.

Гирланд се спря, за да й направи път. Тя се усмихна:

— Благодаря, мосю.

— Идваш ли, Джилиан? — попита мъжът на френски. — Хайде по-живо.

Те излязоха. Марк ги изпрати с поглед. Те се качиха в яркочервен триумф. Гирланд се приближи до гишето за регистрация.

— Марк Гирланд, резервирал съм стая… Кажете, този, който току-що излезе, не беше ли мосю Роснолд? Струва ми се, че го познах.

— Да, той е — отговори дежурният.

— Още ли не смята да си заминава?

— О, не. Ще остане най-малко още седмица…

Гирланд се качи в стаята си и се преоблече. Сега той носеше светлосини дънки и пуловер, Роснолд с Джилиан най-вероятно бяха заминали за цял ден и той също реши да се поразходи из околността.

Срещна в коридора възрастна камериерка, усмихна й се и попита на немски:

— Не знаете ли дали господин Роснолд живее на този етаж?

— Ето неговата стая — отговори тя, — но той излезе.

Оказа се, че Роснолд живееше в стаята насреща. Марк поблагодари и, слизайки надолу, си каза, че начинанието беше започнало в щастлив час.

Колата весело се търкаляше по тесния криволичещ път. От двете му страни се зеленееше долината, обрамчена по хоризонта с планини. Кристалният въздух беше напоен с аромат на треви и полски цветя. На поредния завой на пътя Гирланд видя малка спортна кола с вдигнат преден капак. Минавайки покрай нея, той разпозна Джилиан, тя седеше на предната седалка и гледаше в далечината. Роснолд се ровичкаше в двигателя.

Определено днес е мой ден, си помисли Гирланд и спря.

— Някаква повреда? — попита той на френски. — Мога ли да ви помогна с нещо?

Роснолд се изправи. Той беше на около 45 години, но добре запазен. Твърде привлекателно лице. Може би само очите му бяха разположени доста близко и имаше доста тясна устна. Той пресилено се усмихна и вдигна ръце.

— Ето че каручката ми се запъна. Ни в клин, ни в ръкав. Вие разбирате ли от механика?

Гирланд изпълзя от своя мерцедес и се приближи до триумфа, стараейки се да не поглежда към Джилиан.

— Опитайте се да запалите мотора. Ще видим…

Роснолд се притисна до волана. Стартерът ръмжеше, но двигателят не работеше.

— Гориво имате ли?

— Резервоарът е три четвърти пълен.

— Може би се е замърсил карбураторът. Ще ви се намери ли стар парцал?

Роснолд намери парцал и го подаде на Марк. След десет минути моторът заработи. Марк се изправи и се усмихна:

— Готово. Всичко е много просто, когато знаеш от коя страна да го подхванеш.

— Не зная как да ви се отблагодаря.

— Щастлив бях да ви помогна.

Едва сега Гирланд погледна Джилиан. Тя се усмихваше възхитително, очите й блестяха.

— Вие сте великолепен — каза тя.

— Ако позволите, мадам, ще ви върна комплимента.

И той устреми към нея дълъг, настойчив и очароващ поглед, способен, както си мислеше, да побърква жените. Накрая се върна в колата си и потегли.

Като се нахрани добре, той се качи в стаята си, съблече се и си легна. Имаше си принцип — да си почива при всеки удобен случай. След две минути той вече спеше.

Събуди се около шест вечерта, взе един душ, обръсна се и се облече по вечерному в бял копринен пуловер с висока яка. Смени пътните си мокасини с черни кожени. Със задоволство се огледа в огледалото. След това приближи креслото по-близо до вратата и зачака.

В седем и половина вратата на отсрещната стая се отвори. Гирланд прилепи око до ключалката. Роснолд заключваше вратата. Като изчака известно време, Марк също излезе и тръгна към асансьора. Роснолд го позна и се усмихна:

— Приятно ми е отново да ви срещна — каза той, протягайки ръка.

Гирланд се ръкува.

— Не знаех, че сте се настанили тук. Как е колата?

— Благодаря, движи се благодарение на вас. Ако не бързате, позволете ми да ви почерпя, да пийнем по чашка. Много съм ви признателен.

— Дребна работа!

В асансьора Гирланд каза:

— Тук съм за няколко дни, на почивка. Познавате ли някой приличен ресторант?

— Вие сте сам? Тогава може би ще ни правите компания… Направете ми това удоволствие.

— Но жена ви…

Роснолд се разсмя: