Паулу Коелю: Демонът и сеньорита Прим

— Точно това искам да разбера: дали живеем в рая или в ада — каза мъжът, като прекъсна мислите й. Много добре, постепенно той влизаше в капана.

— В рая. Но който живее дълго на някое съвършено място, започва да скучае.

Бе хвърлила първата стръв. Бе казала по заобиколен начин: „Свободна съм, на разположение съм.“ Следващият негов въпрос би трябвало да бъде: "Като теб ли?"

— Като теб ли? — поиска да узнае чужденецът.

Трябваше да бъде предпазлива, не биваше да издава силната си жажда по пътя към извора, защото мъжът би могъл да се изплаши.

— Не знам. Понякога чувствам, че е така, а понякога смятам, че съдбата ми е да остана тук и че не бих могла да живея далеч от Вискос.

Следваща стъпка: да се престори на безразлична.

— Добре тогава, след като не искате да ми разкажете нищо за златото, което ми показахте, искам да ви благодаря за разходката и да се върна при реката и моята книга.

— Почакай!

Мъжът бе захапал въдицата.

— Разбира се, че ще ти обясня за златото. Нали затова те доведох тук?

Секс, пари, власт, обещания. Въпреки това Шантал си даде вид, че очаква изненадващо разкритие; мъжете изпитват странно удоволствие от това да се чувстват по-висши, без да си дават сметка, че в повечето случаи се държат по съвсем банален начин.

— Вие сигурно имате богат житейски опит и бихте могли да ме научите на много неща.

Точно така! Да отпусне леко въдицата, да похвали жертвата, но умерено, за да не я изплаши, бе много важно правило.

— Между другото имате лошия навик да давате напътствия за обещанията или за това как да се действа в живота, вместо да отговорите на един съвсем обикновен въпрос. Ще остана с най-голямо удоволствие, ако ми отговорите на въпросите, които ви зададох в началото: кой сте всъщност? И какво търсите тук?

Чужденецът откъсна очи от планината и погледна момичето пред себе си. Дълги години беше работил с най-различни хора и сега бе почти напълно сигурен, че знае какво си е помислила. Повярвала е, че й е показал златото, за да я впечатли с богатството си, така както и тя самата се опитваше да го впечатли с младостта и безразличието си.

— Кой съм всъщност ли? Е добре, да кажем, че съм човек, който от известно време търси определена истина. Успях да я открия на теория, но никога не съм я прилагал на практика.

— Каква истина?

— Истината за човешката природа. Открих, че винаги се поддаваме на изкушението, щом ни се предостави такъв случай. В зависимост от условията всяко човешко същество на Земята е в състояние да върши злини.

— Мисля, че…

— Не става дума за това какво ти или аз мислим или в какво искаме да вярваме, а да открия дали теорията ми е вярна. Искаш да узнаеш кой съм ли? Аз съм много богат и много известен индустриалец, разпореждал съм се с хиляди работници, бил съм суров, когато се е налагало, и добър, когато съм смятал за необходимо. Изживял съм неща, за които хората не са и предполагали, че съществуват, и съм преминал всякакви граници в търсенето както на удоволствието, така и на познанието. Узнах какво е рай, когато мислех, че съм в плен на ада на рутината и семейния живот, и разбрах какво е ад, когато вече можех да се радвам на рая и на пълната свобода. Ето кой съм аз — човек, който през целия си живот е бил и добър, и лош, може би най-подготвеният, за да си отговори на въпроса за човешката същност, и затова съм тук. Знам и какво друго ще поискаш да научиш сега.

Шантал усети, че губи позиции: трябваше бързо да си ги възвърне.

— Мислите, че ще ви попитам защо ми показахте златото, нали? Но в действителност това, което искам да разбера, е защо един богат и прочут индустриалец е дошъл във Вискос, за да търси отговор на въпрос, който може да намери в книгите, университетите или ако чисто и просто отиде при някой добър философ.

Чужденецът хареса прозорливостта на момичето. Чудесно, както винаги бе избрал подходящия човек.

— Дойдох във Вискос, защото замислих един план. Преди много време гледах една пиеса на Дюренмат, автор, който ти сигурно познаваш…

Последните му думи бяха чиста провокация. Разбира се, че това момиче никога не бе чувало за Дюренмат и сега отново щеше да си придаде безразличен вид, сякаш знае за кого става дума.

— Продължавайте — каза Шантал, преструвайки се на безразлична.

— Радвам се, че го познаваш, но позволи ми да ти припомня за коя точно от пиесите му говоря.

Той премери добре думите си, за да не звучат прекалено цинично, а в същото време и достатъчно твърдо, за да изразят убедеността му, че тя лъже.