Паулу Коелю - Демонът и сеньорита Прим

„Струва ми се, че ви е излъгал — отговори момчето. -Току-що го видях скрит зад един гроб. Усмихваше се и държеше в ръка супена лъжица.“

Майката на момчето чу думите му и го смъмри. „На децата все им се привиждат разни неща“, каза тя, молейки за извинение. Берта обаче веднага престана да плаче и погледна в указаната от детето посока; мъжът й имаше манията да яде супа само с определена лъжица, нещо, което много я дразнеше — защото всички лъжици са еднакви и побират едно и също количество супа, — но той държеше да използва точно тази. Берта никога и на никого не бе разказвала тази история, защото се боеше да не би да помислят мъжа й за луд.

Момчето обаче наистина бе видяло мъжа й; доказателство за това беше лъжицата. Децата „виждаха“ разни неща. Тя реши, че също ще се научи „да вижда“, защото искаше да разговаря с него, да си го върне — дори и той да бъде като призрак.

Отначало се затваряше вкъщи и рядко излизаше, надявайки се той да се появи пред нея. Един прекрасен ден някакво предчувствие я накара да излезе пред вратата на къщата и да започне да наблюдава другите. Разбра, че мъжът й желае нейният живот да се разведри и тя да взема по-голямо участие в онова, което става в селото.

Берта извади стола си пред къщата и се загледа в планината; по улиците на Вискос нямаше много хора, но в същия ден, когато излезе навън, една нейна съседка се върна от близкото село и каза, че на панаира продават много евтино прибори за храна, и то качествени, и извади от джоба си една лъжица, за да потвърди думите си.

Берта си даде сметка, че никога няма да види отново мъжа си, но той бе поискал от нея да стои там и да наблюдава селото; и тя се съгласи. С течение на времето бе започнала да усеща нечие присъствие от лявата си страна и бе сигурна, че той е до нея: правеше й компания и я закриляше от опасности, освен че я учеше да вижда неща, които другите не разбираха, например очертанията на облаците, които винаги носеха някакво послание. Натъжаваше се, когато се опитваше да го види в лице, защото тогава силуетът изчезваше; скоро обаче забеляза, че би могла да разговаря с него, като използва интуицията си, и те започнаха да обсъждат всякакви теми.

Три години по-късно тя вече умееше да „вижда“ чувствата на хората и да чува от мъжа си практични съвети, които й бяха много полезни. Благодарение на това не се остави да я излъжат, изплащайки й по-малка застраховка, отколкото й се полагаше. Обмени парите си в банката малко преди те да се обезценят и многогодишният труд на много хора от областта да отиде на вятъра. Една сутрин — вече не си спомняше кога точно се бе случило — той й бе казал, че има опасност Вискос да бъде унищожен. Отначало Берта си помисли, че ще има ново земетресение и на това място ще се издигнат други планини, но той я бе успокоил, твърдейки, че в близките хиляда години подобно нещо няма да се случи; друг тип разрушение го безпокояло, въпреки че и той самият не знаел за какво точно говори. Все пак настоя тя да внимава, защото това бе неговото село и мястото, което най-много обичаше на тоя свят, макар и да го бе напуснал преждевременно.

Берта започна да обръща по-голямо внимание на хората, на очертанията на облаците, на ловците, които идваха и си отиваха, но нищо не подсказваше, че някой се опитва да разруши едно селище, което никога никому не бе сторило зло. Мъжът й обаче настояваше тя да продължава да следи всичко и Берта изпълни желанието му.

Преди три дни беше видяла, че чужденецът пристига, придружен от един демон, и разбра, че чакането й е свършило. Днес бе забелязала, че от едната страна на момичето стои демон, а от другата — ангел; незабавно свърза едното събитие с другото и осъзна, че в селото става нещо странно.

Усмихна се на себе си, погледна наляво и отправи незабележима въздушна целувка. Не беше някаква ненужна старица; трябваше да извърши нещо много важно, да спаси мястото, където се бе родила, въпреки че не беше много наясно какви мерки да вземе.

Шантал остави потъналата в мислите си старица и се прибра вкъщи. Жителите на Вискос шушукаха, че Берта е стара вещица. Казваха, че е прекарала почти цяла година затворена в дома си и през това време е научила магьосническото изкуство. А когато Шантал веднъж попита кой я е научил на това, някои казаха, че самият демон й се явявал нощем; други твърдяха, че призовавала духа на някакъв келтски жрец, използвайки думи, на които я били научили родителите й. Но селяните нямаха нищо против това; смятаха Берта за безобидна, а и тя винаги разказваше по някоя интересна история.