Харлан Коубън - Дръж се здраво

— Кой я е направил?

— Не знам. Сигурно самата тя. Изпрати ми го уж защото била възмутена, но направо усетих как се подсмихва тихичко, нали разбираш?

— И го е пратила и на други?

— Да. На Хайди, на Ани, на…

— Адски съжалявам — поклати Джил глава.

— Съжаляваш?

Джил замълча.

Лицето на Ясмин почервеня.

— Някой ще си плати за това.

Джил изгледа приятелката си. Ясмин беше толкова добро момиче преди. Обичаше да свири на пианото, да танцува и да се смее на тъпи комедии. Сега излъчваше единствено ярост и Джил се плашеше. Толкова много лоши неща се бяха случили през последните няколко дни. Брат й избяга, баща й си имаше някакви ужасни проблеми, а сега и Ясмин бе направо побесняла.

— Момичета! — провикна се мистър Новак от долния етаж. Ясмин обърса сълзите си. Отвори вратата и се обади:

— Кажи, тати.

— Направих ви пуканки.

— Слизаме след минутка.

— С Бет си мислехме да ви заведем до мола. Да изгледаме някой филм, или да си поиграете на електронните игри. Какво ще кажете?

— Слизаме след секунда.

Ясмин затвори вратата.

— Баща ми иска да се махне от къщи. Вече започва да откача.

— Защо?

— Стана нещо гадно. Дойде жената на мистър Луистън.

— У вас? Изключено!

Ясмин кимна, а очите й се разшириха.

— Поне на мен ми се стори, че е тя. Никога не съм я виждала, но караше смотаната му кола.

— И какво стана?

— Скараха се.

— О, божичко.

— Не чух какво точно си казаха. Но тя беше направо бясна.

— Хайде на пуканките! — се чу отдолу.

Двете момичета слязоха. Гай Новак ги очакваше. Усмивката му бе доста пресилена.

— В аймакса дават новия филм за Спайдърмен — съобщи той. На вратата се позвъни. Гай Новак се извърна с напрегнато тяло.

— Тати?

— Аз ще отворя — каза той.

Запъти се към входната врата. Момичетата го последваха на известно разстояние. Зад тях бе и Бет. Мистър Новак погледна през малкото прозорче, смръщи се и отвори. На прага стоеше жена. Джил погледна към Ясмин. Ясмин поклати глава. Не беше жената на мистър Луистън.

— С какво мога да ви помогна? — попита мистър Новак. Жената надникна над рамото му, видя двете момичета, след това върна погледа си върху таткото на Ясмин.

— Вие ли сте Гай Новак? — попита.

— Аз съм.

— Казвам се Лорън Мюз. Може ли да поговорим за малко насаме?

Лорън Мюз стоеше на прага.

Мярна двете момиченца зад Гай Новак. Едната вероятно бе дъщеря му, другата може би бе на жената, застанала най-отзад. Не беше Реба Кордоба, забеляза Мюз. Беше хубава и нямаше напрегнат вид, ама откъде да знае човек. Мюз я държеше под око, току-виж се издала с нещо, че е под напрежение.

Във фоайето нямаше следи от кръв или насилие. Момиченцата изглеждаха леко плахи, но нищо иначе им нямаше. Преди да позвъни, Мюз притисна ухо към вратата. Не чу нищо особено, само как Гай Новак извика нещо за някакви пуканки и за филм.

— За какво става дума? — попита Гай Новак.

— Струва ми се, че ще е по-добре да поговорим сами. Наблегна на „сами“ с надеждата, че той ще схване намека й. Не се получи.

— Коя сте вие? — попита той.

Мюз не желаеше да се легитимира пред момичетата като полицейски служител, поради което надникна, погледна момиченцата, а след това го изгледа право в очите:

— По-добре да е насаме, мистър Новак.

Той най-сетне се усети. Извърна се към жената и рече:

— Бет, заведи момичетата в кухнята, ако обичаш, и им дай пуканките.

— Разбира се.

Мюз ги видя да излизат от стаята. Мъчеше се да разбере що за птица е този Новак. Беше леко на тръни, но нещо й подсказваше, че появата й по-скоро го е подразнила, отколкото уплашила.

Наблизо бяха Кларънс Мороу и Франк Тремънт с още неколцина полицаи. Мъчеха се да направят незабележим оглед на мястото. Все още съществуваше искрица надежда, че Гай Новак е отвлякъл Реба Кордоба и я държи у дома си, но с всяка измината секунда тя й се струваше все по-слаба и по-слаба.

Гай Новак я остави да стои на вратата.

— Кажете.

Мюз му показа значката си.

— Вие си правите майтап с мен — каза той. — Луистънови ли ви изпращат?

Мюз нямаше и най-малка представа кои са Луистънови, но реши засега да не се обвързва. Килна леко глава настрани, нещо средно между „да“ и „не“.

— Просто не мога да повярвам. Аз само минавах покрай тях. Нищо повече. Откога това е престъпление?

— Зависи — отвърна Мюз.

— От какво?

— От намеренията ви.

Гай Новак бутна очилата нагоре по носа си.

— А вие знаете ли той какво направи на дъщеря ми? Нямаше представа, но явно то много ядосваше Новак. За нея това бе добре. Можеше да се окаже полезно.