Харлан Коубън - Дръж се здраво

— А това, че бях нападнат?

— Твърдят, че си свърнал в някаква странична уличка и че едва после разбрали какво се е случило там. Тяхната задача била да наблюдават клуба.

— Значи Адам все пак е бил там.

— Така твърдят. Но не искат да кажат нищо повече. Като например, дали са го видели да излиза. Но в едно може да сте сигурни. И те искат да намерят сина ви. Да свидетелства за обвинението срещу клуб „Джагуар“ и собствениците му. Тогава щял да се отърве само с пляскане по ръката, още повече, че е непълнолетен.

— А ти какво им отговори?

— Първо изпълних задължителната програма. Отрекох синът ви да знае каквото и да било за тези партита и за кочаните с рецепти. После попитах какво означава офертата им в смисъл на обвинения и срокове на наказание. Но те не са готови да навлизат в подробности.

— Невъзможно е Адам да е задигнал рецептите на баща си. Той не е толкова глупав.

Хестър само я изгледа безизразно. Тиа си даде сметка колко наивно звучат думите й.

— Знаеш как стоят нещата — каза Хестър. — Това какво ти или аз мислим, е без всякакво значение. Казвам ви каква е теорията им. А освен това имат и средство да окажат натиск. Това си ти, доктор Бай.

— Аз? Как така?

— Правят се, че не са напълно убедени в твоята невинност. Например ти си отивал към „Джагуар“ снощи, когато си попаднал на някакви, които се навъртат из района. Ако не си бил съучастник, как си знаел къде се намира клубът? Защо изобщо си бил там?

— Търсех сина си.

— И откъде си знаел, че синът ти е там? Не се хаби, отговорът ни е известен. Но схващаш накъде бия. Могат като нищо да те изкарат в комбина с онази Розмари МакДевит. Ти си възрастен и при това — лекар. Ще осигуриш тлъсти заглавия на групата за борба с наркотиците и ще излежиш дълга присъда в затвора. И ако си толкова загубен, че решиш да поемеш вината вместо сина си, тогава могат да изкарат, че и двамата сте били в комбината. Адам почнал пръв. Тръгнал по фарм партита. Заедно с дамата от клуб „Джагуар“ открили лесен начин за печелене на пари с участието на законен лекар. Обърнал се към теб.

— Но това е някаква лудост.

— Ни най-малко. Имат рецептите с твоето име. Според тях това е много сериозна улика. Имаш ли представа за какви пари става дума? Само от оксиконтин можеш да направиш цяло състояние. Той вече се е превърнал в епидемия. А пък от теб, доктор Бай, ще стане прекрасен пример за назидание. Ти, доктор Бай, ще напомняш на всички останали лекари колко много трябва да внимават, когато боравят с рецепти. Е, може би ще успея да те отърва. Най-вероятно е да ти се размине. Но на каква цена?

— Добре, какъв е твоят съвет тогава?

— Самата аз ненавиждам мисълта да се сътрудничи с властите. Но в случая имам чувството, че нямаме по-добър избор. Сега засега трябва да открием Адам. Казваме му да седне и научаваме какво точно е ставало. Едва след това можем да вземем някакво разумно решение.

Лорън Мюз подаде снимката на Нийл Кордоба.

— Реба е — каза той.

— Знам — отвърна Мюз. — Направена е от охранителната камера на „Таргет“, когато е пазарувала вчера.

— Това с какво ни помага? — вдигна той очи.

— Виждате ли онази жена там? — посочи с пръст Мюз.

— Да.

— Познавате ли я?

— Мисля, че не. Имате ли друга снимка, от друг ъгъл?

Мюз му подаде втора снимка. Нийл Кордоба се втренчи в образа, изгарящ от желание да помогне с нещо съществено. Но накрая поклати глава.

— Коя е тя?

— Има свидетел как жена ви се е качила в някакъв микробус, а друга жена е подкарала акурата на Реба. Накарахме този свидетел да изгледа записа на камерата. Той твърди, че става дума именно за тази жена.

Той пак огледа снимката.

— Не я познавам.

— Окей, мистър Кордоба. Много ви благодаря. Връщам се след секунда.

— Мога ли да задържа снимката? В случай че се сетя за нещо?

— Разбира се.

Продължи да гледа втренчено пред себе си, все още под впечатлението от скорошния оглед. Мюз излезе и тръгна по коридора. Рецепционистката й махна да влиза. Почука на вратата на шефа си Пол Коуплънд. „Влез“ — извика той.

Седеше пред маса с видеомонитор. В окръжните служби не ползваха едностранни огледала, а телевизионни камери в стаите за разпити. Коуп ги беше наблюдавал. Погледът му все още беше върху Нийл Кордоба на екрана.

— Преди малко дойде още нещо — каза й Коуп. — Мариан Гилеспи е била отседнала в мотела „Травълодж“ в Ливингстън. Трябвало е да освободи стаята тази сутрин. Един от персонала я е видял да влиза в стаята си с мъж.