Харлан Коубън - Дръж се здраво

— Разпределение на ролите — обяви Хестър. — Ти играеш любящата съпруга. Аз съм позастарялата бивша филмова звезда във второстепенната роля на негов адвокат.

— Разбрано.

— Влез вътре и не казвай нито дума. Остави всичко на мен.

— Нали точно затова ти се обадих.

Хестър Кримстайн се упъти към вратата, следвана по петите от Тиа. Хестър отвори със замах и нахлу в стаята. От едната страна на масата седеше Майк. Вътре имаше още двама души. Единият бе седнал в ъгъла. Другият се беше надвесил над Майк. Когато влязоха, надвесеният се изправи и каза:

— Здравейте. Аз съм специален агент Даръл ЛаКру.

— Това не ме интересува — сряза го Хестър.

— Извинете?

— Никакво намерение нямам да извинявам когото и да било. Клиентът ми арестуван ли е?

— Надявахме се да не…

— Това също не ме интересува. — Хестър огледа Майк. — Доктор Бай, станете, ако обичате, и моментално напуснете тази стая. Съпругата ви ще ви изпрати до фоайето, където и двамата може да ме изчакате.

— Един момент, мис Кримстайн — обади се ЛаКру.

— Откъде знаете името ми?

— Знам го — сви рамене той.

— Откъде, питам?

— Виждал съм ви по телевизията.

— Искате ли да ви дам автограф?

— Не.

— Защо не? Няма значение — така или иначе, нямаше да ви го дам. Засега с клиента ми сте приключили. Ако искахте да го задържите, щяхте вече да сте го сторили. Така че той ще излезе оттук, а ние с вас двамата ще си поговорим. Ако намеря за необходимо, мога да го викна обратно да се включи в разговора. Ясно ли е?

ЛаКру хвърли поглед към колегата си в ъгъла.

— Правилният отговор е: „Пределно ясно, мис Кримстайн“ — каза Хестър, след което погледна Майк. — Излизай.

Майк се надигна и напусна помещението заедно с Тиа. Вратата се затвори зад тях. Първият въпрос на Майк беше:

— Къде е Джил?

— У Новак.

Кимна й.

— Би ли ми обяснил какво става? — попита Тиа. Разказа й всичко — за посещението си в „Джагуар“, за срещата с Розмари МакДевит, за боя, който едва се бе разминал, за намесата на федералните агенти, за разпита и за фарм партитата.

— Клуб „Джагуар“ — изрече Майк накрая. — Не ти ли напомня за онези съобщения, разменени по инстант месинджъра?

— От СиДжей8115 — промълви тя.

— Точно така. Инициалите не са на човек, а на самия клуб.

— А какво ще рече 8115?

— Нямам представа. Може би има ред хора, които ползват същите инициали.

— Значи смяташ, че е онази… Розмари, как й беше по-нататък името?

— Точно така.

Тя се напъна да смели получената информация.

— Има някаква логика. Спенсър Хил е задигнал лекарства от шкафчето на баща си. С тях се е самоубил. Може да е било по време на едно от фарм партитата им. Може точно такова парти да са си правили на покрива.

— Значи смяташ, че и Адам е бил там, така ли?

— Ами, натам вървят нещата. Правят си фарм парти. Забъркват сместа от таблетки, смятайки, че няма нищо страшно…

И двамата се вцепениха едновременно.

— Сигурно ли е, че Спенсър се е самоубил? — попита Майк.

— Нали е пратил онези есемеси.

Настана мълчание. Нито един от двамата не искаше дори да си помисли за другия вариант.

— Задължително трябва да намерим Адам — каза Майк.

— Дай върху това да съсредоточим усилията си.

Тиа кимна. Вратата на стаята за разпити се отвори и оттам излезе Хестър. Приближи се до тях и каза:

— Тук не. Излезте да си поговорим навън.

Продължи към асансьора. Майк и Тиа забързаха след нея. Влязоха в кабинката, но Хестър продължаваше да мълчи. На партера се запъти към въртящата се входа врата и излезе навън.

— Качете се в колата ми — изкомандва им Хестър. Дошла бе със стреч лимузина с телевизор, кристални чаши и гарафа. Отстъпи им да седнат на седалката, която гледа напред. Тя седна насреща им.

— Вече нямам доверие на федералните сгради — каза.

— С всички тия камери за следене. — После се обърна към Майк: — Предполагам, че си успял да разкажеш всичко на жена си?

— Да.

— Така че вероятно и двамата вече сте наясно с положението. Имат на разположение десетки фалшиви рецепти с твоето име. Клуб „Джагуар“ съвсем разумно е използвал доста на брой аптеки. Рецептите са изпълнявани в самия щат, извън щата, по интернет. Същото важи и за повторните изпълнения. Теорията на федералните е повече от ясна.

— Те смятат, че Адам ги е откраднал — каза Майк.

— Точно така. Освен това имат и достатъчно улики.

— Като например?

— Например знаят, че синът ви е посещавал фарм партита. Или поне така твърдят. Освен това и снощи са били пред „Джагуар“. Видели са Адам да влиза, а след това са те видели и теб.