Харлан Коубън - Дръж се здраво

— Готова съм да изслушам вашата страна — каза му.

А той започна надълго и нашироко да й разправя какво бил казал някакъв учител на дъщеря му. Мюз наблюдаваше лицето му. Както и с Нийл Кордоба, не остана с впечатление, че това е нагласена специално за нея сценка. Той се пенеше каква несправедливост била извършена спрямо дъщеря му Ясмин и как на учителя абсолютно нищо не му направили.

Когато спря да си поеме дъх, Мюз го запита:

— А какво е мнението на жена ви по въпроса?

— Не съм женен.

На Мюз и това й бе известно.

— О, помислих си, че жената, която беше с момичетата…

— Бет ли? Тя ми е приятелка.

Тя отново замълча, да види какво още ще каже той. А той пое няколко пъти дълбоко въздух и накрая каза:

— Окей. Приех съобщението.

— Съобщението ли?

— Предполагам, че Луистънови са подали оплакване. Съобщението е прието. Ще обсъдя възможните варианти с адвоката си.

По този път доникъде няма да стигнем, помисли си Мюз. Време е да превключим на друга скорост.

— Мога ли да ви попитам нещо?

— Предполагам.

— Как реагира майката на Ясмин на всичко това?

Той присви очи.

— Това пък що за въпрос е?

— Най-обикновен въпрос.

— Майка й не участва кой знае колко в живота й.

— Все пак става дума за нещо много сериозно.

— Мариан ни заряза още докато Ясмин бе съвсем малка. Живее във Флорида и вижда дъщеря си само четири-пет пъти в годината.

— Кога за последен път бе тук?

Той се намръщи.

— Какво общо има това с… Един момент, може ли пак да видя значката ви?

Мюз я извади. Този път той я разгледа обстойно.

— От окръжното сте.

— Да.

— Ще имате ли нещо против да се обадя в службата ви, за да потвърдят легитимността ви?

— Както желаете.

Мюз бръкна в джоба си и му подаде визитка.

— Лорън Мюз, главен следовател — прочете той на глас.

— Точно така.

— Главен — повтори той. — И вие какво, лична приятелка на Луистънови ли сте?

Мюз пак се запита този Гай Новак сценка ли й играе, или е на сериозно?

— Кога за последен път видяхте бившата си съпруга?

Той потри брада.

— Стори ми се, че ставаше дума за Луистънови.

— Моля ви да отговорите на въпроса ми. Кога за последен път видяхте бившата си съпруга?

— Преди три седмици.

— За какво беше дошла?

— Да види Ясмин.

— Разговаряхте ли с нея?

— Не съвсем. Взе Ясмин. Обеща да я върне в определен час. Както винаги го спази. Не обича да прекарва много време с дъщеря си.

— Оттогава говорил ли сте с нея?

— Не съм.

— Ъхъ. А знаете ли къде отсяда тя по време на посещенията си?

— В „Травълодж“, близо до мола.

— Известно ли ви е, че е била там през последните четири нощи?

Той се изненада.

— Каза, че щяла да ходи в Лос Анджелис.

— Кога ви го каза?

— Ами, получих имейл от нея… Не си спомням кога точно беше. Преди два дни, общо взето.

— Мога ли да го видя?

— Имейла ли? Изтрих го.

— Знаете ли дали съпругата ви си има гадже?

По лицето му мина нещо като презрителна гримаса.

— Сигурен съм, че е имала поне няколко, но не знам подробности.

— Някой от този район?

— Имаше мъже във всички райони.

— Някое име да ми кажете?

Гай Новак поклати глава.

— Нито ги знам, нито искам да ги знам.

— Защо говорите с такава злоба за нея, мистър Новак?

— Не знам дали „злоба“ е все още правилната дума. — Свали очилата си, намръщи се на някаква прашинка, опита се да ги отрие в ризата си. — Обичах Мариан, но тя ни най-малко не го заслужи. Най-меко казано, бе склонна към самоунищожение. Градът й бе писнал. Аз й бях писнал. Животът й бе писнал. Изневеряваше ми като за световно. Заряза дъщеря ни и се превърна в източник единствено на разочарования. Преди две години обеща на Ясмин да я заведе в „Дисниуърдс“. В последния ден преди тръгването се обади, че няма да ходят. Ей така, без причина.

— Плащате ли някаква издръжка — на нея или на детето?

— Не. Имам изключителни права върху дъщеря си.

— Бившата ви жена все още ли има приятели в този район?

— Не мога да знам, но не вярвам.

— Какво ще кажете за Реба Кордоба?

Гай Новак се замисли.

— Бяха добри приятелки докато Мариан живееше тук. Много близки. Така и не разбрах какво ги свързва. Не можеше да са по-различни една от друга. Но все пак, ако Мариан е поддържала връзка с някого наоколо, най-вероятно е да е било с Реба.

— Кога за последен път видяхте Реба Кордоба? Погледът му се вдигна и извърна надясно.

— Доста отдавна. Не си спомням точно, на някаква родителска среща или нещо подобно ще да е било.