Харлан Коубън - Дръж се здраво

— Трябва да снемеш едни показания под клетва в Бостън в петък — каза без прелюдии.

Тиа влезе в кабинета. Прическата на Хестър бе вечно разрошена, като на невротична почти-блондинка. Успяваше да създаде впечатление, че както е притеснена, така запазва пълно самообладание. Има хора, които моментално грабват вниманието ти. Но Хестър Кримстайн направо те сграбчваше за реверите, раздрусваше те и те караше да я гледаш в очите, без да мигаш.

— Разбира се. Никакъв проблем — отвърна Тиа. — По кое дело?

— Бек.

Тиа го бе очаквала.

— Ето ти преписката. Вземи със себе си и компютърния спец. Онзи с отвратителната стойка и кошмарните татуировки.

— Брет — подсказа Тиа.

— Именно. Искам да прерови персоналния компютър на този тип.

Хестър й връчи папката и отново закрачи. Тиа хвърли един поглед:

— Той е основният свидетел, нали?

— Точно така. Показанията ще снемеш в петък. Върви си у дома и проучи делото.

— Окей, няма проблем.

Изведнъж Хестър закова на място.

— Тиа?

Тиа бе започнала да разлиства преписката. Опитваше се да се съсредоточи върху делото, върху Бек и клетвените му показания, както и върху удалата й се възможност да отиде в Бостън. Но проклетият доклад от Е-СпайРайт не й даваше мира. Погледна шефката си.

— Притеснява ли те нещо? — запита Хестър.

— Единствено клетвените показания.

Хестър се намръщи:

— Чудесно. Защото този тип лъже като посрано магаре. Нали ме разбираш?

— Посрано магаре — повтори Тиа.

— Точно така. Категорично не може да е видял онова, което твърди, че е видял. Няма начин. Схващаш ли?

— И искаш от мен да го докажа.

— Не.

— Какво тогава?

— Точно обратното, всъщност.

Тиа се намръщи.

— Нещо не ми е ясно. Не искаш от мен да доказвам, че лъже като посрано магаре, така ли?

— Именно.

Тиа леко сви рамене.

— Би ли пояснила?

— С удоволствие. Искам да седиш там, да кимаш мило с глава и да му зададеш милион въпроси. Искам да си облечена в нещо впито по тялото, евентуално с по-голямо деколте. Да му се усмихваш, сякаш си излязла на първа среща с него и всичко, което той казва, те омайва. В гласа ти да няма и капка недоверие. Всяка негова дума все едно е цитат от Светото писание.

Тиа кимна:

— Да го накарам да се отпусне.

— Да.

— Но да запиша всичко, дума по дума.

— Пак да.

— Та да му скапеш задника после в съда.

Хестър вдигна вежда:

— С прочутото ми кримстайнско хладнокръвие.

— Окей — рече Тиа. — Ясно.

— Ще му сервирам собствените му ташаци за закуска. А в рамките на същата метафора, твоята задача е да осигуриш зеленчуците. Смяташ ли, че ще се справиш?

Докладът за компютъра на Адам — какво трябваше да направи с него? Първо, да се обади на Майк. Да седнат, да го препрочетат подробно, да изчислят кой е най-добрият следващ ход…

— Тиа?

— Да, ще се справя.

Хестър пак спря. Пристъпи към Тиа. Беше поне с десет сантима по-ниска, но Тиа пак не усети разликата.

— Знаеш ли защо точно теб избрах за тази задача?

— Защото съм завършила правния факултет на Колумбийския университет, защото съм дяволски добра като адвокат и защото, откакто съм тук от шест месеца, задачите, които ми възлагаш, не биха затруднили и един резусмакак.

— Не е това.

— Защо тогава?

— Защото си стара.

Тиа я изгледа.

— Не в този смисъл. Искам да кажа, на колко си? Към четирийсет и пет, нали? Поне с десет години съм по-голяма от теб. Но останалите ми младши адвокати са буквално бебета. Ще искат да се проявят като герои. Ще гледат да се докажат.

— А аз няма, така ли?

— Ха си го направила, ха си си взела шапката оттук.

Какво се казва при подобно изказване? Тиа предпочете да замълчи. Сведе поглед и се загледа в преписката, макар мозъкът й да продължаваше да се бори със сина й, с проклетия му компютър, с онзи доклад.

Хестър пропусна един такт. После впери в Тиа онзи поглед, под който свидетелите направо рухваха. Тиа успя да не отклони очи.

— Защо избра тази фирма? — попита Хестър.

— Истината ли искаш да чуеш?

— За предпочитане.

— Заради теб — отвърна Тиа.

— Това комплимент ли е?

— Пожела да чуеш истината. А тя е, че винаги съм се възхищавала от начина, по който работиш.

— Да, бе. Да, аз съм мъжкото момиче.

Тиа изчакваше.

— И за какво друго?

— Това е, горе-долу.

Хестър поклати глава:

— Има и още нещо.

— Не те разбирам.

Хестър седна зад бюрото си. Направи знак на Тиа да седне насреща й.

— Пак ли да поясня?

— Давай.