Харлан Коубън - Дръж се здраво

— На шестнайсет и аз тайно внасях у дома „Плейбой“.

— Това е съвсем друго.

— Нима? Просто с това разполагахме навремето. Нямахме интернет. Ако имахме, със сигурност и аз щях да забия в същата посока — готов на всичко, само да видя гола мацка. Такова е днешното общество. Ха си пуснал нещо, ха те заливат с образи и звуци. Ако едно шестнайсетгодишно момче не се интересува от гледане на голи жени — тогава бих казал, че има нещо ненормално.

— Значи одобряваш?

— Ни най-малко. Просто не знам какво да правя.

— Поговори му.

— Говорил съм му — каза Майк. — Обяснил съм му какво правят птичките и пчеличките. Обяснил съм му, че сексът е най-хубав, когато има и любов. Помъчил съм се да му втълпя, че жените трябва да се уважават, а не да се третират като обекти.

— Ей това е — прекъсна го Тиа. — Точно това, последното, му убягва.

— Няма момче тийнейджър, на когото да не му е убягнало. По дяволите, не знам дали и на възрастните мъже не им убягва.

Тиа отпи от чашата. Остави неизказаният въпрос да виси във въздуха.

Бръчиците около очите вече й личаха. Сума ти време прекарваше пред огледалото да ги гледа. Проблемите с външния вид са присъщи на всяка жена, а Тиа винаги се бе радвала на хубава външност. Напоследък обаче усещаше, че онова, което вижда в огледалото, не я радва. Започнала бе да боядисва посивелите косми. Наясно бе с бръчките, с торбичките — нормалните признаци на остаряване — и се притесняваше от тях.

— При мъжете е по-друго — рече тя.

Канеше се да я успокои, но реши да спре, преди да е казал нещо излишно. Тиа продължи:

— Отворили сме една кутия на Пандора.

— Така е — отвърна Майк.

Надяваше се, че тя все още има предвид Адам.

— Искам да знам. Но мразя това си желание.

Протегна се и взе ръката й в своята.

— Какво ще правим с партито?

— Ти как мислиш?

— Не бива да го пуснем — каза той.

— У дома ли да го държим тогава?

— Ами, да.

— На мен ми каза, че щял да ходи с Кларк на гости на Оливия Бърчел. Ако изобщо не го пуснем, ще усети, че нещо става.

Майк сви рамене:

— Съжалявам. Ние сме родители. Позволено ни е да сме нерационални.

— Окей. Значи му казваме, че утре го искаме у дома, така ли?

— Да.

Тя прехапа долната си устна.

— Цяла седмица се държи добре, написал е всичките си домашни. Обикновено в петък вечер го пускаме да излезе.

Нямаше да се размине без битка. И двамата го осъзнаваха. Майк беше готов за битка, но не бе сигурен, че иска тя да стане в дома им. А ако му забраняха да ходи в дома на Оливия Бърчел, Адам моментално щеше да заподозре нещо.

— А ако му определим час за прибиране? — предложи той.

— И какво ще направим, ако той не го спази? Ще се изтресем в къщата на Хъф ли?

Имаше право.

— Хестър ме извика в кабинета си — рече Тиа. — Иска да замина утре за Бостън да снема едни показания под клетва.

Майк усещаше колко много значи това за нея. Откакто се бе върнала в службата, я ползваха единствено като черноработничка.

— Но това е чудесно.

— Да, но значи, че няма да съм си у дома.

— Няма проблем, и сам ще се оправя — отвърна Майк.

— Джил ще остане да спи у Ясмин. Така че няма да е тук.

— Окей.

— Та как смяташ да спрем Адам да не ходи на партито?

— Нека си помисля — рече Майк. — Може да ми дойде нещо наум.

— Окей.

Улови как някаква мисъл мина по лицето й. Това го подсети.

— Каза, че две неща те притеснявали.

Тя кимна и лицето й за миг се промени. Съвсем леко. Ако играеха покер, щеше да каже, че се е издала. Това беше ползата от дългия брак: издайничетата се долавяха по-лесно или партньорът ти просто не се мъчеше да ги крие. Както и да е, Майк усети, че новината няма да е добра.

— Чат по месинджъра — каза Тиа. — Отпреди два дни. Бръкна в чантичката си и извади сводката. Инстант месинджър — разговор между деца в реално време посредством писане на клавиатурата. На разпечатката, с имена и двоеточия, репликите сякаш бяха от някакъв слаб сценарий. Родителите се ужасяваха от тази нова мода, макар самите на младини да бяха прекарали сума ти часове да бъбрят по тогавашните телефони. Майк не виждаше в какво е проблемът. Ние имахме телефони, днешните деца имат ИМ и есемеси. Къде е разликата? Майк все се сещаше за старците, които проклинат видеоигрите на младите, докато се мятат на автобуса за Атлантик сити, където да играят на видеоротативките. Чиста проба двуличие.

— Виж това.

Майк си сложи очилата за четене. Започнал бе да ги използва преди няколко месеца и вече ги ненавиждаше. Адам бе запазил ника си ХокейАдам1117. Беше си го избрал още преди години. Числото бе комбинация от номера на Марк Месие — любимецът на Адам — и от номера, който самият Адам носеше на вратарския си пуловер — 17. Интересно защо Адам не го бе променил. Или може би така и трябваше да очаква. Или, което бе най-вероятно, не трябваше да вижда в това никакъв смисъл.