Харлан Коубън - Дръж се здраво

Пистолетът.

— Джил! Последна възможност!

Как се вдигаше предпазителят? По дяволите. Не знае. После се сети за нещо друго.

Ясмин така и не го свали. Сигурно още си стоеше вдигнат. Ясмин изпищя.

Джил скочи на крака. И още от върха на стълбите успя да изкара от себе си възможно най-детския, бебешки глас:

— Моля те, не прави нищо на мама.

Заслиза надолу към мазето. Имаше ли сила да натисне спусъка така, че пистолетът да гръмне? Сигурно ще успее, ако го държи с двете ръце и натиска с два пръста.

Оказа се, че точно толкова натиск е напълно достатъчен.

Наш чу сирените.

Видя пистолета и се засмя. Нещо отвътре му подсказваше да скочи напред, но Касандра поклати глава. Самият той също не го искаше. Момичето се поколеба. Затова той се приближи и вдигна ножа над главата й.

Когато бе десетгодишен, бе попитал баща си какво става с нас като умрем. Шекспир, струва ми се, най-добре го е казал, отвърна баща му: смъртта е „неоткритата страна, отдето никой пътник не се връща“.

С една дума, откъде да знаем?

Първият куршум го уцели право в гърдите.

Той залитна към нея с вдигнат в очакване нож.

Не знаеше накъде ще го отнесе вторият изстрел, но се надяваше да е при Касандра.

Майк се озова в същата стая за разпит. Но този път бе със сина си.

Агентът Дарил ЛаКру и федералният помощник-прокурор Скот Данкън работеха върху приключване на преписката. Майк бе сигурен, че и останалите са наоколо — Розмари, Карсън, ДиДжей Хъф — вероятно с баща си — и другите готици. Държаха ги поотделно, с надеждата да сключат с тях споразумения преди да са предали обвинителния акт в съда.

От няколко часа бяха тук. Майк и Адам не бяха отговорили на нито един въпрос. Адвокатката им Хестър Кримстайн им бе забранила да говорят. Та в момента Майк и Адам седяха сами в стаята за разпити.

Майк погледна сина си и сърцето го заболя от притеснение, но за пети или шести път му каза:

— Всичко ще е Окей.

Адам бе престанал да реагира. Вероятно от шока. Вярно, между шока и тийнейджърското цупене границата с съвсем фина. Хестър бе минала на режим „откачалка“, та само претичваше да им задава въпроси. Но когато питаше за подробности, Адам само клатеше глава.

За последно бе дошла преди половин час и посещението й свърши с една-единствена дума, отправена към Майк: „Лошо.“

Сега отново нахлу, грабна стол и седна пред Адам. Седна и приближи лицето си на сантиметри от неговото. Той се извърна. Сграби го между дланите си, обърна го към себе си и рече:

— Погледни ме, Адам.

Той го стори с крайна неохота.

— Чуй какъв ти е проблемът. Розмари и Карсън хвърлят всичко върху теб. Твоя била идеята да крадеш кочаните с рецепти на баща си и да качиш целия бизнес на по-високо ниво. Ти си ги бил намерил, а не те теб. Според настроението си понякога твърдят, че зад теб е стоял баща ти, който нямал нищо против допълнителните парички. Колегите от ДЕА, които са в същата сграда, съвсем наскоро си докараха тлъсти вестникарски заглавия, след като арестуваха някакъв лекар в Блумфилд за абсолютно същата работа — издаване на незаконни рецепти за черния пазар. Така че този вариант напълно ги устройва. Ако изкарат, че докторът и синът му са били в комбина, заглавията не им мърдат, а оттам — и повишенията. Загряваш ли за какво става дума?

Адам кимна.

— Тогава защо не ми кажеш истината?

— Тя няма значение.

— Какво искаш да кажеш? — разпери тя ръце.

Той само поклати глава.

— Нямам доказателства. Въпросът е на кого ще повярват — на мен, или на тях.

— Добре. Обаче има два проблема. Първо, те не са сами. Двама от приятелчетата на Карсън са готови да подкрепят твърденията им. Естествено, ако Карсън и Розмари им кажат, те ще подкрепят и обвинение, че си бъркал в задника на космически кораб, но не това е големият ни проблем.

— А кой тогава? — попита Майк.

— Най-солидната им улика са онези кочани с рецептите. Няма начин да ги лепнеш директно на Розмари, нито на Карсън. Изключително неприятна работа. Понеже могат лесно да ти ги лепнат на теб, доктор Бай. Просто и ясно. Твои са. Да не говорим, че и пътят им е лесно доказуем: точка А — доктор Бай, точка В — черният пазар. С помощта на сина ти.

Адам затвори очи и поклати глава.

— Какво има? — попита Хестър.

— Няма да ми повярваш.

— Слушай, скъпи. Моята работа не е да ти вярвам, а да те защитавам. По-добре се притеснявай дали майка ти ще ти повярва, Окей? А аз не съм майка ти. Аз съм адвокатът ти и за момента това е далеч по-полезно.