Харлан Коубън - Дръж се здраво

Адам погледна към баща си.

— Аз ще ти повярвам — каза Майк.

— Но нали ми нямаш доверие?

Майк се озадачи. Как да му отговори?

— Нали ти инсталира онази програма на компютъра ми. И подслушваше личните ми разговори.

— Защото се тревожим за теб.

— Можеше да ме попитате.

— И това правих, Адам. Хиляди пъти те питах. А ти ми казваше да те оставя на мира. Да напусна стаята ти.

— Ъ, момчета? — намеси се Хестър. — Тази сцена между баща и син е наистина трогателна, още малко и ще се разплача, но тарифата ми е на час, и то адски висока, та какво ще кажете да се върнем на случая, а?

Някой почука рязко на вратата. После в стаята влязоха специалният агент Дарил ЛаКру и федералният помощник-прокурор Скот Данкън.

— Изчезвайте. Този разговор е частен — озъби им се Хестър.

— Търсят клиента ви за разговор — каза ЛаКру.

— Ако ще да е Джесика Алба по бюстие…

— Хестър?

Беше ЛаКру.

— Повярвай ми. Важно е.

Отдръпна се настрана. Майк вдигна поглед. Не че бе очаквал конкретно някого, но най-малкото пък — това. Щом видя посетителите, Адам се разплака. В стаята влязоха Бетси и Рон Хил.

— Кои са тези? — запита Хестър.

— Родителите на Спенсър — рече Майк.

— Тпру-у-у. Що за емоционален финт е това? Да изчезват. Моментално.

Но ЛаКру я прекъсна:

— Шшт. Слушай само. Не говори.

Хестър се извърна към Адам. Постави ръка върху неговата.

— Не ща да чуя и дума от теб. Разбра ли? Затваряй си устата.

Адам продължи да плаче.

Бетси Хил седна от другата страна на масата. И в нейните очи имаше сълзи. Рон застана зад нея. Скръсти ръце и впери поглед в тавана. Майк забеляза, че устните му потръпват. ЛаКру се отдръпна в един ъгъл, Данкън — в друг.

ЛаКру каза:

— Мисис Хил, бихте ли повторили онова, което току-що ни съобщихте?

Възпиращата ръка на Хестър Кримстайн все още бе върху ръката на Адам. Бетси Хил изгледа Адам. Той бавно надигна глава. Очите им се срещнаха.

— Какво става? — попита Майк.

Най-сетне Бетси Хил отвори уста:

— Ти ме излъга, Адам.

— Оппа, по-полека — прекъсна я Хестър Кримстайн. — Ако ще раздаваме обвинения в лъжа, по-добре да прекратим това посещение моментално.

Бетси не й обърна внимание. Очите й не се откъсваха от Адам.

— Боят ви със Спенсър не е бил заради някакво момиче, права ли съм?

Адам не отвърна.

— Вярно ли е?

— Не отговаряй — стисна леко ръката му Хестър Кримстайн. — Не желаем да коментираме някакъв неизвестен никому бой…

Адам дръпна ръката си.

— Мисис Хил…

— Страх те е, че няма да ти повярват — каза Бетси. — И те е страх да не навредиш на приятеля си. Но на Спенсър вече му е все едно. Той е мъртъв, Адам. И ти не си виновен.

Сълзите закапаха по бузите му.

— Чуваш ли ме? Не ти си виновният. Имал си пълното право да му се ядосаш. Ние с баща му сме били слепи за толкова много неща. Сега цял живот ще си плащаме. Сигурно щяхме да успеем да го спрем, ако бяхме по-наблюдателни — а може и да е нямало начин да го спасим. Все още не мога да кажа. Но знам едно: вината не е у теб и не бива ти да се нагърбваш с нея. Него вече го няма, Адам. Никой не може нищо повече да му стори.

Хестър понечи да каже нещо, но думите й спряха на гърлото. Овладя се, облегна се, зачака. И Майк не разбираше накъде върви разговорът.

— Кажи им истината — рече Бетси.

— Тя няма значение — отговори Адам.

— Напротив, голямо значение има.

— Никой няма да ми повярва.

— Ние ти вярваме — каза Бетси.

— Розмари и Карсън ще ни накиснат с баща ми. Вече започнаха. За какво да окалваме и някой друг?

ЛаКру се намеси:

— Нали затова си се опитал да сложиш край на всичко снощи? С оня запис, за който разправяше, си искал да ни докажеш, че Розмари и Карсън те шантажират. Но те ти казаха, че ако ги предадеш, ще прехвърлят цялата вина върху теб. Ще кажат, че ти си откраднал рецептите. Както и правят сега. А ти се притесняваше и за останалите си приятели. Да не закъсат и те. Така че не ти оставиха избор, нали? Реши да оставиш нещата да си вървят по старому.

— Не се боях за приятелите си — каза Адам. — Но те искат да натопят баща ми. А това може да му коства разрешителното.

Дъхът на Майк спря.

— Адам?

Извърна се към баща си.

— Кажи самата истина и не се бой за мен.

Адам поклати глава.

Бетси протегна ръка и докосна Адам:

— Но ние имаме доказателства.

Адам напълно се обърка. Тогава напред пристъпи Рон Хил.

— След като Спенсър умря, прерових стаята му. Намерих… — Спря, преглътна, и пак впери очи в тавана. — Не исках да кажа на Бетси. На нея и така й бе достатъчно тежко, та си рекох, какво значение има? Вече е умрял. За какво да я мъча допълнително? А и ти горе-долу си мислел така, нали, Адам?