Харлан Коубън - Дръж се здраво

И двете кимнаха. Но той за всеки случай ги отдръпна по-далеч от вратата на мазето. Пусна вратовете им и Ясмин нададе най-пронизителния писък, който бе чувал през живота си. Тя се впусна към баща си. Наш посегна да я хване.

И точно това бе грешката му.

Другото момиче хукна към стълбите.

Наш се извърна да я хване, но тя бе прекалено бърза.

— Бягай, Джил! — изкрещя жената.

Наш скочи към стълбите и протегна ръка към глезена й. Докосна кожата й, но тя му се изплъзна. Наш се опита да се качи по стълбите, но усети някаква неочаквана тежест.

Майката.

Атакуваше го отзад. Захапа с всичка сила крака му. Наш изрева от болка и я ритна.

— Джил! — провикна се Наш. — Ако не се върнеш веднага, майка ти ще умре!

Жената се изтърколи настрани.

— Бягай! Не го слушай!

Наш се изправи и извади ножа. За пръв път не знаеше какво да предприеме. Разпределителната кутия на телефона беше на отсрещния край на мазето. Можеше да я елиминира, но момичето вероятно имаше мобифон.

Нямаше време.

Трябваха му компютрите. Това бе основната му цел. Така че щом ги убиеше, щеше да грабне компютрите и дим да го няма. И задължително щеше да изтрие всичко от твърдите им дискове.

Хвърли око на Ясмин. Тя скочи и се скри зад баща си. Гай направи опит да се изтъркаля, да седне, да направи нещо — каквото й да е, — за да послужи като щит на дъщеря си. Така, както бе омотан като прасе с лейкопласт, направо изглеждаше смешен.

И жената стана. Приближи се до момичето. Макар че не бе нейното. Смелчага. Затова пък тримата се събраха на едно място. Добре. Тъкмо щеше да се погрижи бързо и за тримата. Нямаше да му потрябва много време.

— Джил! — пак се провикна Наш. — Последна възможност!

Ясмин отново изпищя. Наш ги приближи с вдигнат нож, но някакъв глас го възпря:

— Моля те, не прави нищо на мама.

Гласът дойде иззад гърба му. Чу хлипанията й. Джил се бе върнала.

Наш изгледа майка й и се ухили. Лицето й се сви от покруса.

— Не! — изкрещя майката. — Не, Джил! Бягай!

— Мамо?

— Бягай! Бягай, миличка, моля те, бягай!

Но Джил отказа да я послуша. Заслиза по стълбите. Наш се обърна към нея, но моментално осъзна грешката си. За миг дори се запита дали пък умишлено не бе оставил Джил да стигне до стълбите. Нали бе пуснал вратовете им. От невнимание ли го бе сторил, или имаше нещо друго? Запита се дали някой всъщност не го направлява отнякъде — някой, който се е нагледал и сега му желае покой.

Стори му се, че я видя застанала до момичето.

— Касандра — изрече на глас.

Само минута преди това Джил усещаше ръката му върху врата си.

Силен беше. Натискът май не му костваше никакво усилие. Пръстите му бяха напипали някакво адски болезнено място. След това видя майка си и омотания на пода мистър Новак. И страшно се уплаши.

— Пусни ги — каза майка й.

Самият начин, по който го каза, до голяма степен я успокои. Може да е ужасно и страшно, но пък майка й е тук. Тя няма да се спре пред нищо, за да я спаси. А сега бе ред и на Джил да покаже, че и тя би направила всичко за майка си.

Хватката на онзи се засили. Джил с труд си пое дъх и погледна към лицето му. Онзи изглеждаше щастлив. Погледът й се премести към Ясмин. А Ясмин я гледаше, сякаш искаше да я хипнотизира. Успя леко да сведе глава. Както правеше в час, когато искаше да каже нещо на Джил, а учителят гледаше.

Джил нищо не разбираше. Ясмин започна да гледа надолу към собствената си ръка.

Джил проследи погледа й и най-сетне схвана.

С палец и показалец Ясмин изобразяваше пистолет.

— Момичета?

Мъжът леко усили натиска върху вратовете им и ги извъртя към себе си, та да го погледнат.

— Ако избягате, ще убия мама и татко. Разбрахте ли?

И двете кимнаха. Очите им отново се срещнаха. Ясмин отвори уста. Джил я разбра. Мъжът ги пусна. Джил зачака диверсията. Не й се наложи да чака дълго.

Ясмин изпищя и Джил хукна, сякаш животът й зависеше от това. Не само нейният всъщност. На всичките.

Усети как онзи я докосна по глезена, но успя да се измъкне. Чу го да вие, но не се извърна.

— Джил! Ако не се върнеш веднага, майка ти ще умре!

Нямаше избор. Джил се втурна нагоре по стълбите. Сети се за анонимния имейл, който предния ден бе пратила на мистър Новак:

Слушай, скрий пистолета си по-добре.

Замоли се да не го е го е прочел, или поне да не е последвал съвета й. Нахлу в спалнята му и издърпа чекмеджето докрай. Изсипа го на пода.

Пистолетът го нямаше.

Обзе я отчаяние. От мазето се чуваха писъци. Онзи сигурно вече ги убиваше. Започна да рови из нещата му и изведнъж ръката й се удари в нещо метално.