Харлан Коубън - Дръж се здраво

Нямаше време за обяснения. Моу набра 8115 на клавиатурата. Червената светлинка се превърна в зелена — сигнал, че вратата вече е отворена.

Антъни я дръпна и двамата се втурнаха навътре.

Вече му дойде на мушката.

Пистолетът бе насочен към наближаващото теме на Майк. Карсън сам се изненада на спокойствието си. Очакваше да се паникьоса, а ръката му всъщност не трепваше. Първият изстрел му даде самоувереност. След втория щеше да се почувства още по-добре. Вече беше в зоната. Нямаше как да не улучи. Изключено.

Пръстът му започна да натиска спусъка. И изведнъж пистолетът изчезна.

Нечия огромна ръка се пресегна откъм гърба му и му отне оръжието. Просто така. Както го държеше — и изведнъж вече го нямаше. Карсън се извърна и видя огромния гард от близкото заведение. Онзи държеше пистолета и се усмихваше.

Но не му остана време дори да се удиви. Нещо могъщо — друг човек — го помете с удар в кръста. Карсън усети как цялото му тяло се вдърви. Изкрещя и залитна напред, но се надяна на рамото на Майк Бай, което се носеше в обратната посока. От удара тялото на Карсън насмалко да се пречупи на две. Приземи се със страшна сила, все едно някой го бе пуснал от много високо. Нямаше въздух. Ребрата му сякаш бяха отишли на гърба.

— Край — каза застаналият над него Майк. После се извърна към Розмари и добави:

— Никакви сделки.

Наш не пускаше вратовете на момичетата от двете му страни.

Захватът му бе лек, но в области, чувствителни и на най-слабия натиск. Личеше по гримасата на Ясмин — онази, от която заради това, че не внимавала в часа на Джо, бе почнала цялата разправия. Другата — дъщерята на жената, дето се бе навряла където не й е работата — трепереше като лист.

— Пусни ги — каза жената.

Наш поклати глава. Вече усещаше някакво опиянение. Лудото протичаше като ток по жилите му. Всеки неврон бе включен на максимална скорост. Едно от момичетата се разрева. Поначало това щеше да му подейства — няма човешко сърце, което да удържи на детските сълзи.

Но те само засилиха усещането.

А лудо ли е, ако съзнаваш, че е лудо?

— Моля те — каза жената. — Та те са само деца.

После млъкна. Сигурно осъзна, че думите й не стигат до него. Нещо повече — сякаш му доставят удоволствие. Възхити й се. Зачуди се дали винаги е така смела и наперена, или просто сега се бе превърнала в мецана, загрижена за своето мече.

Налагаше се първо да убие майката.

Тя щеше да му създаде най-големите неприятности. Сигурен бе. Изключено бе да стои мирна, докато причиняваше болка на момичетата.

Изведнъж се възбуди от съвсем нова мисъл. Щом това ще е краят, последната му битка, що да не си направи кефа пълен и да накара родителите да гледат?

Е, добре де — гадно беше като идея, но щом веднъж му мина през ума, спиране нямаше. Не можеш да си нещо различно от онова, което всъщност си. В затвора бе срещнал доста педофили, които все се мъчеха да убедят себе си, че онова, което вършат, не било перверзия. Все говореха за история, за древни цивилизации и по-ранни епохи, когато момичетата ги омъжвали още на дванайсет, а Наш не спираше да им се чуди защо се хабят. Отговорът според него бе далеч по-прост. Такава ти е системата. Имаш някакъв сърбеж. Имаш нужда да правиш нещо, което в очите на другите заслужава порицание.

Но след като Господ те е създал такъв, кой всъщност е виновен?

Май трябваше да се набие в главата на всички онези религиозни откачалки, че когато осъждат хора като тях, те всъщност критикуват Божието дело. Да, де, те щяха да измъкнат контрааргумента за изкушението, но тук ставаше дума за нещо повече. Което им бе пределно ясно. Защото всеки го мъчи някакъв сърбеж. И не дисциплината го възпира, а обстоятелствата. Именно това не можеше да разбере Пиетра, когато говореха за войниците. Обстоятелствата не ги насилваха да се кефят на своята бруталност.

Те просто им даваха възможността да я упражняват.

Сега всичко му се изясни. Ще ги убие всичките. После ще грабне компютрите и ще се изпари. Когато полицаите пристигнат, кървавата баня ще ангажира изцяло вниманието им. Ще решат, че си имат работа със сериен убиец. Никой няма да се сети за някакво си видео, заснето от жена изнудвачка с цел да съсипе един свестен човек и добър учител. Това щеше да разреши всички проблеми на Джо. Но по ред на номерата. Омотай майката.

— Момичета? — каза Наш.

Извъртя ги към себе си, та да го погледнат.

— Ако избягате, ще убия мама и татко. Разбрахте ли?