Харлан Коубън - Дръж се здраво

— Нищо повече не сме направили — каза Джил. — Само пратихме два имейла.

И така си беше.

— Всичко ще се оправи — повтори Тиа като някакво ехо думите, казани от Майк на сина им в онази стая за разпити.

Коленичи до дъщеря си и я прегърна. Джил не можа повече да сдържи сълзите си. Гушна се в майка си и ревна. Тиа започна да я гали по косите, да й шепне гальовно и остави малката да се наплаче.

Правиш толкова, колкото можеш, напомни си Тиа. Обичаш ги, колкото можеш.

— Всичко ще се оправи — каза й пак. И този път почти си повярва.

Едно студено съботно утро — денят, в който главният прокурор на окръга Есекс Пол Коуплънд трябваше да се жени за втори път — Коуп се озова пред едни складове на Шосе номер 15.

До него стоеше Лорън Мюз.

— Нямаше нужда да идваш.

— Има цели шест часа до сватбата — отвърна Коуп.

— Но Люси…

— Люси ме разбира.

Коуп погледна през рамо към колата, в която чакаше Нийл Кордоба. Пиетра бе проговорила преди няколко часа. След всичкото й ледено мълчание на Коуп му бе хрумнала простата мисъл да остави Нийл Кордоба да й поговори. Само две минути по-късно — останала без приятел и сключила сделка с прокуратурата посредством адвоката си — Пиетра рухна и им каза къде да намерят тялото на Реба Кордоба.

— Искам да съм тук — каза Коуп.

Мюз проследи погледа му.

— И него не трябваше да водиш.

— Бях му обещал.

Откакто бе изчезнала Реба, Коуп и Нийл Кордоба бяха разговаряли многократно. След няколко минути, ако Пиетра не лъжеше, щеше да ги свърже нещо ужасно — мъртви съпруги. Колкото и странно да бе, същото ужасно нещо ги свързваше и с мъртвия вече убиец.

— Имаш ли предвид, че Пиетра може и да лъже? — попита го Мюз, сякаш бе разчела мислите му.

— Шансът е повече от минимален. Ти как мислиш?

— Същото — рече Мюз. — Значи Наш ги е убил и двете, за да помогне на шурея си. За да намери и унищожи записа с изневярата на Луистън.

— Така изглежда. Но Наш е бил проявен и преди това. Като се разровим, намираме много лоши неща в миналото му. И вероятно те повече от всичко друго са му служили за оправдание да сее смърт. Но нито разбирам, нито ме интересува психологията. Нея не мога да я подведа под отговорност.

— Той ги е измъчвал.

— Вярно. На теория — за да разбере кой друг е знаел за записа.

— Както Реба Кордоба, в случая.

— Именно.

Мюз поклати глава.

— Какво ще правим със зет му, учителя?

— Луистън ли? Какво да правим?

— Ще го подведеш ли под отговорност?

Коуп сви рамене.

— Той твърди, че просто е споделил проблемите си с Наш и че не е очаквал онзи да полудее до такава степен.

— Ти вярваш ли му?

— Пиетра твърди същото, но засега нямам улики нито „за“, нито „против“. — Погледна я. — В това отношение ще разчитам на детективите си.

Завеждащият склада донесе ключа и отключи. Отвори вратите и детективите нахълтаха.

— Всичката тази смърт — рече Мюз, — а излиза, че Мариан Гилеспи така и не е пратила записа.

— Така изглежда. Само го е заплашвала. Това вече го проверихме. Гай Новак твърди, че Мариан му е казала за записа. Смятала е, че и без да го праща, самата заплаха е била достатъчно наказание. Гай не бил съгласен. Та затова го изпратил на жената на Луистън.

Мюз се намръщи.

— Какво има? — попита Коуп.

— Нищо. Ще подведеш ли Гай под отговорност?

— За какво? Че е изпратил имейл ли? Това не е престъпление.

Двама от детективите излязоха от склада. Вървяха бавно. Прекалено бавно. Коуп познаваше тази походка. Единият срещна погледа му и леко кимна.

— По дяволите — рече Мюз.

Коуп се извърна и се запъти към Нийл Кордоба. Кордоба го наблюдаваше. Коуп държеше главата си вдигната и се мъчеше да не залитне. С приближаването му Нийл започна да клати глава. Правеше го все по-силно, сякаш клатенето бе в състояние да прогони реалността. Коуп поддържаше равномерен ход. Нийл се стегна. Знаеше какво следва, но подобен удар не може да се смекчи. Нямаш избор. Не можеш повече да го отклоняваш или да се съпротивляваш. Просто го оставяш да те смачка.

Та когато Коуп най-после стигна до него, Нийл Кордоба престана да клати глава, а просто я отпусна върху гърдите на Коуп. Започна да ридае и да повтаря името на Реба, да казва, че не е истина, не може да е истина, и да моли някаква всевишна сила да му върне любимата. Коуп му помагаше да стои на крака. Минаха минути. Не се знае колко. Коуп стоеше, придържаше мъжа и мълчеше.

Час по-късно Коуп се прибра с колата си у дома. Взе душ, облече смокинга и застана до шаферите си. Седемгодишната му дъщеря Сара предизвика ахкания и охкания, докато минаваше по пътеката между редовете. Бракосъчетанието се ръководеше от самия губернатор на щата. След това имаше голямо парти с оркестър на живо и всичките му там подробности. Мюз присъстваше в качеството си на шаферка — наконтена, елегантна, красива. Поздрави го с целувка по бузата. Коуп й благодари. С това приключи целият им разговор по време на сватбата.