Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Хората, които бяха останали в колибата, се престориха, че не забелязват случилото се в сумрака. Настъпи тишина.

Хауснер се прокашля.

— Господин Бург има работа и вие го задържате, госпожо Бернщайн. Моля, напуснете.

Мириам излезе.

Той се обърна към Добкин.

— Да идем да проверим постовете. Исак, веднага щом установиш нещо конкретно, прати да ни повикат. — Хауснер посочи сака си на пода. — Тук е досието на Риш. Погрижи се за него.

Бург погледна надолу към сака, после вдигна очи.

— За Бога, как…

— Просто случайно предположение. Нищо повече. — Яков приклекна до Каплан, който вече се унасяше. Навярно го бяха упоили. Звуците от разпита едва ли щяха да го събудят. — Как си, Моше? Искаш ли да те преместим?

Каплан поклати глава.

— Не — немощно отвърна той. — Върви да провериш постовете. Отбраната ни трябва да е желязна.

— Имаме ли друга възможност, Моше?

— Не.

Щом Хауснер и Добкин излязоха, остър вик от колибата разцепи нощната тишина. Ако първият изстрел на Брин им беше отрязал всички други пътища, освен този на съпротивата, помисли си Яков, измъчването на арабин ги лишаваше от възможността да се предадат. Не можеха да молят за по-добро отношение от своето. Вече нямаше връщане назад.

Закрачиха покрай склона. На всеки петдесетина метра стояха или седяха мъже и жени и гледаха надолу към Ефрат.

Бяха предимно от помощния състав на делегацията. Секретарите и преводачите. Младата дипломатическа смяна на нацията. Бяха очаквали с нетърпение Ню Йорк. Някои дори може би щяха да стигнат дотам.

Той спомена на Добкин, че навярно ще се наложи делегатите да стоят на пост наравно с всички останали.

— Това ще им ограничи времето за съвещания — отбеляза Яков. Генералът се усмихна.

Завариха Маклуър и Ричардсън да седят на едно пясъчно възвишение. Хауснер се приближи до тях и каза:

— Извадихте лош късмет.

Маклуър бавно вдигна глава.

— Можеше и да е по-лошо. Можех да прекарам отпуската си с жена си и нейните роднини.

Ричардсън се изправи.

— Какво е положението?

— Тежко — отвърна Хауснер и им обясни ситуацията.

— Искате ли да си тръгнете с бяло знаме? Вие сте в униформа на американските военновъздушни сили, полковник. Що се отнася до вас, господин Маклуър, убеден съм, че имате документи на служител от американското министерство на външните работи. Почти съм сигурен, че няма да ви направят нищо. Напоследък палестинците се опитват да не влизат в конфликти с вашето правителство.

Агентът поклати глава.

— Странно съвпадение. Един мой прачичо е загинал в Аламо 26 26 Францисканска мисия в Сан Антонио, завладяна от мексиканците по време на войната за Тексас през 1886 г. — Б.пр. . Чудех се какво е да си под обсада. Нали разбирате. Да отхвърлиш предложенията за капитулация. Да виждаш как мексиканците се катерят по стените. Трябва да е била страхотна битка.

Хауснер се засмя.

— Странен човек сте, господин Маклуър. Но ви благодарим, че оставате. Между другото, вие сте единственият въоръжен от тази страна на хълма.

— И аз така си помислих.

— Добре — рече Яков. — Така че ако някой на склона извика, идете при него и стреляйте, докато пратя хора с автомати.

— Ясно.

— Всъщност, струва ми се, че няма да опитат да ни нападнат откъм реката.

— Навярно няма. — Маклуър вдигна очи към небето, после погледна към него. — Най-добре да организирате отбраната преди луната да залезе.

— Зная — отвърна Хауснер. — Благодаря, господин Маклуър. — После се обърна към Ричардсън. — И на вас, полковник.

— Наричай ме Том — каза аташето. После премина на иврит, което изненада двамата евреи. — Вижте, с вас съм, но смятам, че трябва да се опитаме да преговаряме с тях.

Добкин се приближи към него.

— За какво да преговаряме? Ние сме на миротворческа мисия, а половината от нас вече са мъртви.

Ричардсън не отговори.

— Ще имаме предвид съвета ви, полковник — каза Хауснер. — Благодаря ви.

Маклуър като че ли не обръщаше внимание, че другите разговарят на език, който не разбира. Хауснер усети напрежението между двамата американци. Нещо не бе наред.

Хауснер и Добкин продължиха обиколката си. Могилата имаше почти правилна овална форма с големината и очертанията на хиподрум, както я беше описал генералът. Очевидно не беше естествено образувание. Почти плоският й връх също доказваше наличието на постройки отдолу. Само наветите от вятъра дюни и ерозиралите дерета нарушаваха равната повърхност. Тук-там стърчаха кръгли височинни. Добкин обясни, че това най-вероятно са стражеви кули, издигали се над стената на цитаделата, и постави хора на всяка от тях.