Нелсън Демил - При реките на Вавилон

— Видях го. Казва, че повредата била сериозна. Колко време ще издържат батериите?

— Трудно може да се прецени. Всеки път, щом излъча сигнал, радиостанцията хаби адски много ток. Батериите са никелово-кадмиеви. Добри са, но няма да предупредят, че са на изчерпване.

Хауснер кимна. Знаеше го. И това го безпокоеше. Нощният оптичен мерник също работеше с никелово-кадмиеви батерии.

— Смяташ ли, че е по-добре да ги запазиш, за да включим помощното запалващо устройство, ако Кан успее да го поправи?

Бекер прокара пръсти през косата си.

— Не зная. Мамка му. Каквото и да направим отсега нататък, ще е за сметка на нещо друго, нали? Ще помисля.

— Добре. — Яков стана да излезе.

— Ще оцелеем ли? — попита Бекер.

— Разбира се. — Хауснер влезе в силно наклоненото пътническо помещение и откри сака си.

Излезе на крилото и скочи на земята. Службата тъкмо свършваше. Повечето от хората бързо се връщаха в границите на защитената зона. Някои се насочваха към овчарската колиба. Сред тях беше и рави Левин. Хауснер го настигна.

— Може ли да погребем Мойсей Хес?

— Не.

— Трябва да започнем да строим някои отбранителни съоръжения. Ще възразите ли срещу работата на шабат?

— Да.

Спряха до стената на колибата. Неколцина души от службата минаха покрай тях и влязоха вътре. Хауснер погледна към равина.

— Ще си помагаме ли, или ще си пречим, рави?

Хаим Левин прибра молитвеника и талита 25 25 Шал с ресни в четирите края, носен върху раменете или главата от мъжете евреи по време на молитва. — Б.пр. в палтото си и каза:

— Млади човече, религиите по природа влизат в конфликт с рационалните мирянски цели. Разбира се, Мойсей Хес трябва да бъде погребан тази вечер и вие трябва да построите отбранителните си съоръжения. Ще направим компромис. Вие ще наредите на всички да работят въпреки моите възражения, а аз ще забраня погребението на Хес. От четирийсет и осма година Израел постоянно прави компромиси.

— И те са адски тъпи. Всичко това е пълно лицемерие. Е, нека засега е по вашему. — Хауснер понечи да влезе през отвора в стената.

Рави Левин го хвана за ръка и го спря.

— Оцеляването често е смесица от глупост, лицемерие и компромис.

— Нямам време за такива неща.

— Почакайте. Вие сте англофил, Хауснер. Питате ли се защо в четири часа англичаните изоставят битката по средата и отиват да пият чай? Или защо се обличат за вечеря в тропиците?

— Това е в стила им.

— И е добре за духа. Добре за духа — повтори равинът и го потупа по гърдите. — Нали не искаме хората ни да се побъркат само защото сме на върха на хълм във Вавилон, заобиколени от враждебни араби? Затова трябва да продължаваме да вършим обикновените ежедневни неща по обикновения ежедневен начин. Провеждаме службите на шабат. Не погребваме мъртвите си на шабат. Не работим на шабат. И нищо не може да ни принуди да ядем гущери или нещо подобно, защото гущерите не са кашер, Яков Хауснер. — Той отново го потупа по гърдите, този път по-силно. — Нито пък ще нарушим някой друг от религиозните си закони. Попитайте генерал Добкин защо войниците трябва да се бръснат всеки ден. Боен дух, Яков Хауснер. Дисциплина. Стил. Цивилизация. Това е начинът да овладеем положението. Мъжете ще се бръснат всеки ден, жените ще поддържат прическите си и ще си слагат червило. Оттам нататък следва всичко останало. Някога бях военен равин. Зная го.

Хауснер се усмихна.

— Интересна теория. Но въпросът ми беше дали ще си помагаме.

Хаим Левин сниши глас.

— Аз ще бълвам гръмки фрази за Закона, вие ще бълвате гръмки фрази за извънредната ситуация. Хората ще застават на някоя от двете страни. Вътрешните конфликти невинаги са вредни. Когато спорят за нещо, хората забравят за безнадеждното си положение. Така че ние с вас ще спорим. И тайно ще правим компромиси. Като сега. Ще присъствам на това съвещание, въпреки че е шабат. Аз съм разумен човек. — И той влезе в колибата.

Хауснер остана зяпнал към мястото, на което допреди секунди стоеше равинът. Не можеше да схване логиката му. Тя представляваше съчетание от византийска и макиавелианска философия, подправена с голяма доза чисто еврейско мислене. Подозираше, че самият равин не разбира всичко от онова, което казва. Определено му се струваше ексцентричен. Но думите му излъчваха смелост.

Яков го последва.

Петнайсетината души вътре замълчаха и обърнаха глави към него. Хауснер спря на входа. През листата на палмите се процеждаха синкавобели лунни лъчи и го осветяваха. Външният министър Вайцман се приближи и се ръкува с него.