Нелсън Демил - При реките на Вавилон

— И?

— Ами, намираме се на седемдесетина метра над морското равнище. Предполагам, че не е естествено образувание, а могила, някаква сграда, покрита с пръст. Виж колко е равен върхът, като плато… като Масада. — Аналогията бе неизбежна. — Мисля, че някога това е била цитаделата на северната градска стена. Ако я разкопаем, ще открием стени и кули. Онова малко възвишение ей там навярно е върхът на кула. А онази издаденост, до която стои Брин, е кулата, която се е издавала от стената.

Хауснер го изгледа.

— Значи познаваш това място. Откъде?

— От карти и макети. Никога не съм мислил, че ще го видя. Това е неизпълнима за всеки еврейски археолог мечта. — Той се усмихна.

Яков се взря в него в мрака.

— Наистина се радвам за теб, генерале. Няма да забравя да поздравя „Ел Ал“, че се е възползвала от неочакваната ситуация и е уредила тази екскурзия. Навярно бихме могли да я включим в списъка на постоянните си атракции. С катастрофата и всичко останало.

— Успокой се, Яков.

Хауснер остави мълчанието да се проточи, после тежко въздъхна.

— Добре. Можем ли да организираме отбраната си тук?

Добкин прокара ръка през косата си.

— Хм… да, струва ми се. — Той замълча за миг. — Могилата е овална, приблизително с очертанията и големината на хиподрум. Намира се точно на брега на Ефрат. По това време на годината реката е пълноводна и водата достига до западния склон на могилата. Арабите са завардили склона откъм брега. Онзи американец, Маклуър, изстреля няколко куршума по тях. Има някакъв голям каубойски патлак. С него е полковник Ричардсън.

— Само те ли са там?

— Разположих няколко часови по хребета, но единствено Маклуър е въоръжен. Склонът е съвсем гол и много стръмен. Преди около две хиляди и петстотин години това е била речната стена на цитаделата, предполагам. Във военното инженерство го наричаме „гласис“ 24 24 Преден склон на землено укрепление. — Б.пр. . След като им показахме, че наблюдаваме тази страна и можем да ги обстрелваме, едва ли трябва да очакваме сериозна атака оттам.

Хауснер запали цигара.

— Ами откъм отсамната страна на хълма?

— Точно това е проблемът. Разстоянието от север на юг е около половин километър. Склонът плавно се спуска към пътя и равнината. Както сам забеляза, на места има ерозирали дерета и земни образувания. Други участъци са голи и мисля, че няма да се осмелят да нападнат оттам. Разположих трима от твоите хора с калашниците така, че да покрият най-вероятните пътища за атака. С узито е друг младеж, Йошуа Рубин, а Брин е тук с M-14. Хората ти дадоха пистолетите си на онези от пътниците, които им посочих, за да попълнят зоната на отбрана. По-надолу по склона ще пратя наблюдателен пост. — Той дълбоко си пое дъх. — И все пак отбраната ни е слаба. Ако не бяха калашниците, щях да препоръчам да започнем преговори и да се предадем.

Яков силно дръпна от цигарата на Брин, върна му я и погледна към Добкин.

— Смяташ ли, че пак ще ни атакуват през нощта?

— Така би постъпил всеки разумен командир. Колкото повече чакат, толкова по-организирана става отбраната. Преди половин час нямахме почти никакви шансове. Сега навярно ще успеем да издържим до разсъмване.

— Те няма да ни нападнат през деня, нали?

— Няма.

— Бекер излъчи ли сигнал за помощ?

— Опитва се да включи радиостанцията на батерии. Хайде да се върнем при конкорда. Външният министър свиква съвещание и иска да участваш.

— Даже тук? — кисело отбеляза Хауснер.

Брин продължаваше да наблюдава през мерника. На всеки няколко минути го изключваше, за да пести батериите и да даде почивка на очите си. Яков го потупа по рамото.

— По-късно ще пратя някой да те смени.

— Ще трябва да е много силен, за да ми вземе пушката.

Хауснер се усмихна.

— Както искаш. — И последва Добкин.

Конкордът стоеше в средата на плоската могила. В северния и южния край на овала й се издигаха руините от речните стени, които сега образуваха изкачващи се нагоре рампи. Южната бе помогнала на самолета да се плъзне до върха. Хауснер и Добкин пресякоха изораната от носа бразда и се запътиха към конкорда. Яков едва успяваше да върви в крак с едрия мъж.

— Кой ще командва?

Добкин не отговори.

— Хайде да решим този проблем, генерале. Командната верига. Ясно ти е. Може да има само един командир.

Добкин забави крачка.

— Външният министър има най-висок ранг, разбира се.

— Кой е следващият?

— Исак Бург.

— А след него?