Нелсън Демил - При реките на Вавилон

— Не — задъхано отвърна шефът му. — Трябва ни. Бягай напред.

— Как ли не! — Моше се обърна, насочи единия от автоматите и изстреля цял пълнител с трийсет патрона. От хребета на хълма се чуваше пукотът на пистолети „Смит & Уесън“. После се обади узито. Той се обърна и настигна Хауснер. Вече бяха на по-малко от петдесет метра от хребета. Отгоре се спуснаха неколцина мъже и един от тях пое арабина. Каплан се препъна и падна на земята, потен и изтощен. Някой му помогна да се изправи. Продължиха да тичат на зигзаг, около тях хвърчаха пръст и куршуми. Той забеляза Брин, който бавно се прицелваше и стреляше с ужасната си безшумна пушка. После усети, че нещо го улучва — не парче глина, а нещо изгарящо и смъртоносно — и изгуби съзнание.

Хауснер лежеше по гръб и се мъчеше да възстанови дишането си. Опипа земята от двете си страни и откри, че теренът е равен. Беше успял. Чу гласа на Добкин, който спокойно разполагаше хората, въоръжени с новите калашници. Откъм склона затракаха автомати и от тяхната позиция им отвърнаха. Арабите веднага престанаха да стрелят. После ехото на гърмежите утихна и над хълма се спусна зловеща тишина.

Добкин се наведе над него.

— Адски глупаво от твоя страна, Яков. Но сега поне за известно време няма да се опитат да ни нападнат.

— Каплан?

Генералът приклекна.

— Ранен е. Но не тежко. В задника.

Хауснер седна на земята.

— Къде е?

Добкин го побутна да легне пак.

— Първо си поеми дъх. Сега не е моментът да получиш инфаркт.

Едрият мъж скриваше цялото небе над Яков.

— Добре. — Чувстваше се глупаво да лежи така. — Успяхме ли да улучим някого? Взехме ли нови оръжия?

— Очистихме неколцина, но те не повториха грешката си. Взеха ранените и всички автомати. Все пак след тях останаха трупове.

— А моят пленник?

— Жив е.

— Говори ли?

— Ще проговори.

Хауснер кимна.

— Ще ида да проверя хората си.

Добкин го погледна.

— Добре. Внимателно.

Яков бавно се надигна и се озърна.

— Ранен ли е някой друг?

— Мойсей Хес е мъртъв.

Хауснер си спомни разбитото предно стъкло.

— Други?

— Неколцина са с леки контузии от кацането. Бекер и Хес направиха невъзможното.

— Да. — Той пристъпи към Брин, който продължаваше да наблюдава през оптичния мерник. Позицията му бе ключова за отбраната на източния склон — възвишение, заобиколено с нисък хребет. Приличаше на тераса и представляваше съвършен снайперистки пост. Яков се взря в мрака, после отново се обърна към Добкин.

— Къде сме?

— Във Вавилон.

— Питам сериозно.

— Наистина сме във Вавилон.

Хауснер замълча за миг.

— Искаш да кажеш като в „Падна, падна Вавилон“ 20 20 Исаия 21:9. — Б.пр. , така ли? Или като в „При реките вавилонски“?

— Точно там.

Яков почти изгуби ориентация. Само допреди няколко часа пътуваше с луксозен модерен самолет за Ню Йорк. Сега пълзеше в праха на Вавилон. Добкин спокойно можеше да му каже, че са на Марс.

— Вавилон — повтори той. Едно от най-известните имена в световната история и география. Всъщност нещо повече от име. Нещо повече от място. Като Хирошима и Нормандия. Като Камелот 21 21 Легендарният замък на крал Артур. — Б.пр. И Шангри Ла 22 22 Тибетската земя на вечната младост в романа „Изгубеният хоризонт“ на Дж. Хилтън. — Б.пр. . Аушвиц и Масада 23 23 Древна крепост на югозападния бряг на Мъртво море, национален символ на Израел. По време на римската обсада през 73 г.сл.Хр. по заповед на водача си десетима от защитниците убили другите и след това сложили край на собствения си живот. — Б.пр. . Иерусалим и Армагедон. — Защо?

Генералът сви рамене.

— Кой знае? Някаква шега на Риш, предполагам. Вавилонският плен и така нататък.

— Странно чувство за хумор.

— Е, може да не е шега, а някакво историческо…

— Разбирам. — Хауснер се обърна към Брин. — Чу ли, Натан? Ти си вавилонски пленник. Какво ще кажеш?

Младежът запали цигара, като криеше огънчето в шепа.

— Пленник, по дяволите! По изгрев лично ще сляза долу при ония копелета и ще им дам ултиматум да се предадат.

Яков се засмя и го потупа по гърба.

— Виждаш ли, генерале? Моите хора са готови да очистят ония копелета.

Добкин не се отнасяше с голямо уважение към военизирани организации като полицията или силите за сигурност и само изсумтя.

— Каква е тактическата ни позиция? — попита Хауснер.

— Още е рано да се каже. Докато ти се правеше на герой, аз проучих района на хълма.