Нелсън Демил - При реките на Вавилон

— Отлично се справихте, господин Хауснер.

Яков му позволи да стисне ръката му.

— Искате да кажете, че съм допуснал да поставят бомбите на борда на моите самолети ли, господин министър?

Вайцман внимателно се вгледа в лицето му и тихо каза:

— Яков, стига вече. — После се обърна към другите. — Да започваме. Тук сме, за да определим целите си и да преценим възможностите си да ги постигнем.

Хауснер остави сака си на пода и се огледа.

Каплан лежеше по корем до стената, покрит от кръста надолу със синьо фирмено одеяло на „Ел Ал“. За него се грижеха двете стюардеси Бет Абрамс и Рахил Баум. На Моше очевидно му харесваше.

Тук бяха десетимата официални делегати на мирната конференция, включително двамата араби Абдел Джабари и Ибрахим Ариф. Мириам Бернщайн стоеше до отвора в стената. Изглеждаше прелестно на лунна светлина. Яков усети, че я зяпа, и извърна очи.

Палестинският пленник седеше в ъгъла със завързани за глезените китки. Лицето му бе покрито със засъхнала кръв от удара на Хауснер. Униформената му риза беше подгизнала от раната на рамото му. Някой го бе бинтовал. Или дремеше, или го бяха упоили.

Всички се изредиха да говорят, все едно на редовна сесия на Кнесета. Спорове, дневен ред, призиви за гласуване. Дори не можеха да решат за какво са тук, защо са били на борда на конкорда и какво да правят. А през цялото време неговите петима мъже с още неколцина доброволци охраняваха невероятно голяма зона. Израелски микрокосмос: демокрация в действие или по-точно в бездействие. Чърчил имаше право, демокрацията беше лоша форма на управление. Но нямаше по-добра.

Виждаше, че Добкин също започва да губи търпение, но и че опитът му го е научил да се отнася с уважение към политиците. Хауснер прекъсна нечия реч.

— Някой разпитвал ли е пленника?

Последва мълчание. Защо този човек не изчакваше реда си? Какво общо имаше пленникът? Депутатът Хаим Тамир погледна палестинеца, който явно вече дълбоко спеше.

— Опитахме се. Не искаше да говори. Освен това е тежко ранен.

Яков кимна, небрежно се приближи до спящия и го изрита по крака. Неколцина от присъстващите изненадано възкликнаха, включително единият от арабите. Хауснер се завъртя.

— Виждате ли, госпожи и господа, най-важният оратор тук е този младеж. Онова, което ще ни каже за силите на нашите противници, ще определи съдбата ни. Рискувах живота си, за да ви го доведа, а вие разговаряте само помежду си.

Бург и Добкин изглеждаха едновременно облекчени и нервни. Никой не се обади. Хауснер продължи:

— И ако младежът ни съобщи нещо неприятно, информацията не бива да напуска тази колиба. Затова предлагам да излязат всички, освен външния министър, генерала и господин Бург.

Избухнаха гневни протестни викове.

Вайцман помоли за тишина и въпросително погледна Добкин.

Генералът кимна.

— Наистина се налага незабавно да разпитаме пленника, независимо в какво състояние се намира.

Външният министър се изненада.

— Тогава защо него казахте по-рано, генерале?

— Ами, той беше ранен и стюардесата му даваше болкоуспокоителни, после вие свикахте това съвещание…

Хауснер се обърна към Бург.

— Ще го направиш ли?

— Нали е по моята специалност — каза шефът на Мивцан Елохим и запали лулата си.

Арабинът разбираше, че говорят за него, и това очевидно не го радваше много.

— Ще продължим съвещанието другаде и ще ви оставим насаме с пленника, господин Бург — каза Вайцман.

Всички последваха външния министър навън. Изглеждаха бесни.

Мириам Бернщайн спря пред Хауснер и вдигна очи към лицето му. Яков й обърна гръб, но тя изненада и него, и самата себе си, като го хвана за ръка.

— За какъв се мислиш, по дяволите?

— Много добре знаеш кой и какъв съм.

Мириам се опита да овладее гнева си.

— Целта, господин Хауснер, не оправдава средствата.

— Тази вечер ги оправдава.

Тя заговори бавно и внимателно.

— Виж, ако се измъкнем от тук живи, трябва да запазим човечността и себеуважението си. Ти за нула време прекъсна демократично събрание и получи разрешение да измъчваш ранен човек.

— Напротив, изненадан съм, че толкова се забавих. — Яков запали цигара. — Виж, Мириам, първият рунд е за груби момчета като нас. И навярно всички рундове до самия край. Затова просто си го набийте в главата, че сте излишни, освен като войници. Ще спася положението, даже да се наложи да превърна тоя скапан хълм в концлагер.

Тя го зашлеви през лицето и цигарата му отхвърча настрани.