Нелсън Демил - При реките на Вавилон

— Не, господин генерал. Мисля, че това обобщава нещата. Остават само позивните на тактическите честоти.

Ласков се изправи.

— Да. Аз съм „Архангел Гавриил“ плюс номера на самолета ми, трийсет и две. Останалите от ескадрилата ми използват същата позивна със съответните си номера. Ти, Давид, си „Крилете на Емануил“. Ашер, ти си „Кашер“. — Той си погледна часовника. Точно два следобед. — Още нещо. Освен делегатите на мирната конференция с вас навярно ще пътуват още няколко ВИП-персони. На борда ще има и американец. Джон Маклуър. Служител от посолството, който си заминава в отпуска. Предайте на главните си стюарди да очакват допълнение към пасажерския списък.

Бекер прелисти страниците в папката си и намери списъка.

— Ще пътува още един мой сънародник, господин генерал. Том Ричардсън, военновъздушният аташе. Сигурно го познавате. Имал някаква работа в Ню Йорк.

Ласков се замисли. Трябва да бяха взели решението в последния момент. Знаеше, че това означава нещо, ала нямаше представа какво. Може да беше приятелски жест. Теди кимна.

— Той ми е нещо като професионален познат — приятел, освен когато се опитва да ни обяснява как да си вършим работата. Ако не му харесва кашерната храна, изритайте го над Рим. Авидар, ако е в твоя самолет, недей да спориш с него за политика и религия. Той е аполитичен и атеист.

Бекер се усмихна.

— Ричардсън помоли да пътува с мен. Ще се погрижа за него както трябва.

— Непременно — разсеяно отвърна Ласков, запъти се към междинната врата и видя, че Талман разговаря с главния диспечер. После се обърна към пилотите, които отново се изправиха. — Казваш, че той е избрал твоя самолет, така ли, Давид?

— Да. — Бекер му подаде пасажерския списък.

Генералът го прегледа. До името на Ричардсън, прибавено на ръка най-отдолу, бяха написани цифрите „02“. В общия списък не се посочваше нито самолетът, нито номерът на мястото. Разпределението в двата самолета бе чисто държавен въпрос и щеше да се реши в последния момент. Изборът на места зависеше от самите делегати, които щяха да се групират по комисии и да поработят по време на полета. Чудеше се защо Том е поискал да пътува с втория самолет, след като не е знаел дали там ще има негови приятели или познати. Защо не беше изчакал да види как ще се разделят делегатите? И в двата самолета щеше да има достатъчно свободни места. Навярно просто искаше да лети с Бекер. Ласков вдигна глава.

— Ричардсън знаеше ли, че ти ще пилотираш втория конкорд?

— Да, струва ми се. Сигурно си мисли, че ще може да седи на резервната седалка, за да си говорим. Той не знае добре иврит.

— Ясно. Добре, момчета. Лек полет. Ще се видим на около пет хиляди метра височина. Шалом.

Във ВИП-чакалнята имаше стотина души. Завесите бяха спуснати, за да не се претоварва климатичната инсталация, но въпреки това бе горещо. Сумракът обаче създаваше илюзия за прохлада. Час по час някой надзърташе навън към двата охранявани от войници конкорда.

В чакалнята влезе главният стюард на втория самолет. Малкия Яков Лайбер, както го наричаха почти всички, се чувстваше изключително нервен. Искаше му се някой друг да се изправи пред пътниците в този полет. Бе свикнал да изнася кратката си реч тук, но не и пред такива хора. Познаваше повечето по лице и име.

Освен двайсетимата делегати на мирната конференция, имаше необикновено голяма група от помощници, секретарки, преводачи и хора от охраната. Беше доста задимено и както винаги, на бара бе претъпкано.

Яков Лайбер се прокашля.

— Госпожи и господа. Госпожи и господа. — Той вдигна ръце.

Постепенно се възцари тишина. Всички видяха дребния мъж в прекалено голяма бяла униформа, който носеше толкова дебели бифокални очила, че очите му приличаха на стриди.

Лайбер се облегна на бара.

— Добър ден. Аз съм Яков Лайбер, главен стюард на втория конкорд.

— Радвам се, че не е пилотът ни — отбеляза някакъв мъж в дъното. Неколцина се засмяха.

Яков се усмихна.

— Всъщност преди наистина бях пилот, само че веднъж забравих да си взема телефонен указател, за да си го подложа на седалката, и се блъснах в един хангар.

Избухна смях и дори аплодисменти.

Той направи няколко крачки напред.

— Просто искам да ви запозная с някои неща. — Лайбер им обясни за избора на места и им съобщи часа на качване в самолета. — Имате ли въпроси?

Ортодоксалният равин 16 16 Ортодоксалният клон на юдаизма строго се придържа към традиционните вярвания и практики, за разлика от консервативния и реформисткия клон. — Б.пр. на делегацията Хаим Левин се изправи.