Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Искаше му се Ахмед Риш да е загинал при някоя от акциите на Мивцан Елохим през годините. Негова специалност бяха самолетите и мисълта, че Риш е на свобода, го плашеше. Яков беше участвал в разпитите му в „Рамла“. Той бе един от малцината, които го бяха карали да губи равновесие. Спомняше си, че не издържа и го удари. В доклада си заключаваше, че Риш е много опасен човек, който трябва да бъде осъден на доживотен затвор. Но го бяха освободили.

Оттогава Ахмед Риш се бе появявал на много места, винаги в близост до самолет на „Ел Ал“. Носеха се слухове, че бил един от терористите, оцелели при операцията в Ентебе 11 11 Град в южна Уганда, където през 1976 г. израелската армия извършва спасителна акция и освобождава 229 пътници на самолет на „Ер Франс“, отвлечен от терористи от НФОП. — Б.пр. . Предполагаше, че е вярно.

Когато Исак Бург спомена за заловения във Франция палестинец, Хауснер се сепна. След операцията на „Хийтроу“ бяха забелязали Риш в тази страна. Защо тъкмо там? Спомни си, че навремето нещо го беше смутило. Какво? Франция. Риш. Начинът му на действие. Точно така. Нещо в поведението на Риш му се бе сторило странно. Този човек не беше луд. Не поемаше излишни рискове за живота си. Предпочиташе да действа отдалече и по много заобиколни пътища.

Защо Франция? Защо не големите арабски общности в Германия? Единствената арабска по-многобройна група в страната бяха алжирците. Риш беше иракчанин, макар че се бореше за палестинската кауза. За останалата част от света всички араби бяха еднакви. Но не и за самите тях. Освен това френската полиция, която имаше опит с алжирците, веднага щеше да забележи иракчанина.

Да, Риш бе насекомо, не толкова отдавна докоснало паяжината на израелското разузнаване. Бяха го забелязали не в Париж, а в провинцията. Странно. Веднъж в Бретан, после на юг до испанската граница. Защо? Изведнъж му хрумна мисълта, че в цялата система за сигурност има слабо звено. Ала не знаеше нито какво, нито къде е. Полазиха го ледени тръпки.

Разполагаше с психологически профил на Риш, освен обичайните отпечатъци. Щеше да ги вземе. После щеше да се свърже с френската СВИКШ 12 12 Служба за външна информация и контрашпионаж. — Б.пр. . Хауснер се огледа. Другите все още разговаряха на групички. Той се изправи и каза:

— Ако повече никой няма нужда от мен, ще се върна към задълженията си.

Никой не отговори.

— Госпожо заместник-министър?

— Няма да ви задържаме — отвърна Мириам Бернщайн.

— Благодаря. Моля, използвайте заседателната ми зала колкото желаете. Извинете ме. — Хауснер закрачи към вратата, после спря и се обърна. — Шалом — искрено каза той.

Пилотът на втория конкорд капитан Давид Бекер седеше край дългата маса в оперативния център до своя копилот Мойсей Хес. Срещу тях беше бордовият инженер Питър Кан, американски евреин, също като Бекер.

По стените висяха карти, схеми и бюлетини. Големият френски прозорец гледаше към самолетната рампа. Двата конкорда блестяха под силните слънчеви лъчи, отчасти скрити от рампата.

От другата страна на стъклената стена в оперативния център се намираше диспечерската служба с телетипите и климатичните карти.

В отсрещния край на масата бяха членовете на екипажа на първия конкорд. Пилотът Ашер Авидар бе буен сабра 13 13 Евреин, роден в Израел. — Б.пр. , когото Бекер смяташе за прекалено млад и импулсивен, за да му поверят нещо друго, освен изтребители. До него седяха вторият му пилот Зеви Хирш и бордовият инженер Лео Шарет, които балансираха неуравновесеността му.

Авидар разговаряше с хората си и Бекер напрягаше слух, за да го чуе. Полетът беше изключително грижливо планиран и той се боеше от дръзките изпълнения на младежа. Щеше да го следва в дългото пътуване и при високата им скорост горивото щеше да е първостепенен фактор.

Докато слушаше Авидар, Бекер разглеждаше най-новите климатични карти.

Той беше невероятно висок мъж и когато в началото на корейската война постъпи на служба, поради тази причина му отказаха обучение за пилот изтребител в американските военновъздушни сили. В КЗО 14 14 Корпус за запасни офицери. — Б.пр. не успяха да го разубедят и Давид скоро започна да превозва войници с транспортни самолети C-54. Накрая отчасти задоволи желанието си да участва в сражения, като постъпи в стратегическото командване на ВВС. През 50-те години търпеливо чакаше своя шанс да бомбардира предвидения за него град в Русия, макар да знаеше, че няма да види последствията. Този град беше Минск или по-точно летището на северозапад от него. Бомбата щеше да унищожи и родното село на Теди Ласков, Заславъл, съвпадение, за което не подозираше нито един от двамата.