Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Хауснер се огледа в очакване на забележки, ала никой не се обади. Той продължи:

— Освен това извършваме цялото обслужване в Лод. Например самолетите се зареждат с вода единствено тук. Ако летите с „Ел Ал“, в Токио ще пикаете вода от Йордан. Същото се отнася за тоалетните. Нещо повече, след всеки полет самолетите се почистват под наблюдението на моите хора, в случай че някой реши да ни остави подарък. Проверяваме седалките, дори отваряме торбичките за повръщане. Друго: храната се зарежда само в Лод и никъде другаде. Що се отнася до конкордите, лично надзиравах зареждането. Имате моите уверения, че всичко е кашер. Всъщност равинът на компанията яде от храната и получи само киселини. — Хауснер се облегна, запали цигара и продължи по-бавно: — Трябва да отбележа, че в едно изключително важно отношение този полет ще е по-безопасен от всеки друг. Сега не ни се налага да се безпокоим за пътниците.

Той кимна към Мати Ядин.

— Моят помощник прояви желание да оглави охраната на първия конкорд. Аз поисках да ръководя спецгрупата на втория. Министър-председателят обаче все още не ми е съобщил дали ще ми позволят да участвам в тази мисия. — Хауснер бавно плъзна поглед по присъстващите. — Има ли други въпроси, свързани с мерките за сигурност на „Ел Ал“? Няма? Чудесно.

Последва продължително мълчание. Яков реши, че тъй като това е неговата заседателна зала, на него се пада да играе ролята на председателстващ, и се обърна към Хаим Мазар от Шин Бет.

— Искате ли да ни кажете нещо?

Мазар бавно се изправи. Беше висок слаб мъж с очи на дългогодишен служител от вътрешното разузнаване. Маниерите му бяха резки — някои ги намираха за груби. Той започна без предисловия.

— Основната ни тревога, разбира се, е някой маниак с малка, изстрелвана от рамо топлинно насочваща се ракета, застанал на покрив някъде между летището и брега. Мога да ви уверя, че в момента по покривите в този район няма никой. Нито пък ще има по време на отлитането. Помолих министъра на отбраната да обяви за днес учение по противовъздушна отбрана по маршрута, по който ще минат самолетите. Цялата зона ще бъде покрита от хеликоптери. На територията на Израел не се забелязват признаци за партизански действия. Убеден съм, че няма да има проблеми. Благодаря ви. — Мазар седна на стола си.

Хауснер се усмихна. Лаконично и точно. Добър човек. Той се обърна към шефа на Мивцан Елохим.

Исак Бург остана седнал, но леко се наведе напред. Нисък мъж с благородно лице, бели коси и блестящи сини очи, той обезоръжаваше с приятното си поведение. Ала това беше само маска. Бе много по-млад, отколкото изглеждаше, и можеше хладнокръвно да убие човек, докато търси в джобовете си капки за нос. Никой не би повярвал, че именно Бург почти е унищожил многобройните палестински терористични организации по света. Хората му жестоко преследваха последните полуразпаднали се групи и в резултат терористичните акции в страната и чужбина рязко бяха намалели. Той се усмихна.

— Едва онзи ден се натъкнахме на палестински партизанин в Париж. Важен член на „Черният септември“. Един от последните. Разпитахме го с всички възможни средства. Уверява ни, че не му били известни планове за възпрепятстване на мирната конференция. Напоследък партизаните са толкова подозрителни, че не сме сигурни дали изобщо разговарят помежду си. Но един от моите хора, който действа под прикритие в палестинското разузнаване, ми съобщи, че не подготвяли нищо.

Бург затършува за лулата си и накрая я намери. Дълго я гледа, после вдигна очи.

— Така или иначе, доколкото можем да преценим, арабските правителства не по-малко от нас искат конференцията да завърши с успех. Чрез различни източници ни дадоха да разберем, че внимателно наблюдават известните и заподозрените терористи в страните си. И ние вършим същото, разбира се, в случай, че службите им за сигурност пропуснат нещо. — Той натъпка ароматичен тютюн в лулата си. — Джон Маклуър от ЦРУ, който работи с нас, ме информира, че неговото управление нямало данни за раздвижване на арабски групи в света. Господин Маклуър случайно утре излиза в отпуска и като проява на любезност ще пътува с един от конкордите. — Докато палеше лулата си, Исак Бург добродушно се усмихна. Към тавана се издигна благоуханен дим. Той погледна към генерал Добкин. — Ами континенталните арабски райони?

Бениамин Добкин се изправи. Беше едър мъж с дебела шия и гъста къдрава черна коса. Подобно на повечето израелски генерали, той носеше обикновена бойна униформа с навити ръкави. Повечето хора първо забелязваха в него яките му ръце. Генералът бе любител археолог и изтощителните разкопки в древните могили бяха добавили много мускули по и без това силното му тяло. Когато командваше пехотна бригада, всички войници волю-неволю се бяха превърнали в археолози. Нито една дренажна траншея, нужник, окоп или противотанково укритие не се изкопаваше без при първа възможност да пресеят пръстта. Бениамин Добкин беше много религиозен и не правеше усилия да крие дълбоката си вяра. В докладите за него винаги се срещаха думи като „солиден“, „благонадежден“ и „хладнокръвен“.