Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Мириам Бернщайн се опитваше да привлече погледа на Хауснер, който усърдно я избягваше. Изглежда, никой друг нямаше какво да каже.

— Добре тогава…

Тя се изправи.

— Господин Хауснер.

— Да?

— Бих желала да прибавя нещо.

— О?

— Благодаря ви. — Мириам му отправи усмивка, която той като че ли не забеляза, после погледна надолу, прелисти листовете пред себе си и вдигна глава. — Много внимателно слушах казаното дотук и макар че съм впечатлена от взетите мерки за сигурност, искрено съм загрижена за предизвиканата от тях атмосфера и особено за езика, с който се описват. Господа, ние отиваме на тази среща, на тази конференция, за да сключим брит шалом, мирно споразумение.

Мириам Бернщайн замълча за миг, огледа се и срещна очите на всички присъстващи.

— Говорим за сваляне на самолети и ракети, за разпити с всички възможни средства на заподозрени араби от приятелски страни, за пращане на шпиони в арабските земи — при определени обстоятелства всичко това е допустимо, но точно в този момент от нашата история аз бих поела риска да не проявяваме абсолютно никаква агресивност. Не бива да влизаме в Обединените нации като шайка каубои, размахващи револвери. Та ние отиваме там, за да преговаряме за мир.

Тя стисна устни и се замисли за думите, които щеше да използва на конференцията. Трябваше да е рационална и в същото време позицията на Израел да не изглежда капитулантска. От много години беше свързана с мирното крило на своята партия и смяташе за свой дълг да отправи това предупреждение. През целия си живот никога не бе живяла на място, където да цари мир. Мириам протегна ръце с длани нагоре.

— Не се опитвам да създавам несъществуващи проблеми. Просто предлагам през следващите седмици всичките ни военни и разузнавателни операции почти изцяло да спрат. Това е израз на доверие от наша страна. Някой трябва пръв да прибере пистолета си. Дори да видите самия сатана на радарния си екран, генерал Талман, не го сваляйте със своите ракети. Просто му обяснете, че изпълнявате миротворческа мисия и че няма да отговаряте на провокации. Той ще види, че твърдо сте решени да не проявявате агресивност, и това — с помощта на провидението — ще го отпрати. — Очите й за миг се спряха върху Теди.

Ласков откри в тях нещо, което малцина бяха забелязвали, ала не беше съвсем сигурен как да го нарече.

Мириам се обърна към прозореца. Зад летището започваха скалистите хълмове, където Хабани и неговите хора спореха кога да стрелят. Хамсинът изпълваше малкото помещение с нетърпима жега.

— Неколцина от нас не искат да предадат на масата за преговори онова, което са извоювали с кръв. Разбирам ги. Известни са ми и всички аргументи против сключването на мир на всяка цена. Дори приемам някои от тях. Просто ви моля през следващите няколко дни да обмислите думите ми. Благодаря ви. — Тя седна и заби поглед в документите пред себе си.

Никой не отговори. В залата беше абсолютно тихо.

Генерал Талман се изправи, отиде при Теди Ласков, хвана го под ръка и двамата излязоха в коридора.

Постепенно присъстващите тихо заговориха помежду си. После се разделиха на групички, за да координират окончателните планове.

Без да обръща внимание на гласовете наоколо, Яков Хауснер се загледа в Мириам Бернщайн. Помежду им имаше скрито напрежение. Усещаше го. Ако не решеше проблема, то все някога щеше да изплува на повърхността. Внезапно си спомни отказа й да прекара уикенда в неговата вила и това го разгневи. Той се отпусна назад и вдигна очи към тавана. По дяволите. Имаше да мисли за други неща, освен за Мириам Бернщайн.

Опитът му през годините го бе подготвял за този момент. Палестинците винаги бяха смятали „Ел Ал“ за военна цел и атаките срещу нея бяха започнали още от самото й създаване през 1948 година. Ала най-сериозните терористични актове бяха извършени през 60-те и 70-те години.

Последният инцидент беше опит за отвличане на Боинг 747 от летище „Хийтроу“. В основата на заговора стоеше Ахмед Риш. Името накара Хауснер да сбърчи лице. Риш. Един от последните и навярно най-опасният. След арестуването му при мисия с неизвестна цел на аерогара Лод го бяха хвърлили във военния затвор „Рамла“. През 1968 година, преди Израел да възприеме политика на отказ за преговори с терористи, го бяха разменили заедно с още петнайсет палестинци срещу израелските пътници на самолет на „Ел Ал“, отвлечен с надеждата да хванат генерал Шарон. Според Хауснер с този ход бяха допуснали грешка и последвалите събития доказаха правотата му.