Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Хауснер погледна Ядин.

— Надявам се, че ще ми позволят да участвам в този полет.

Младежът поклати глава и се усмихна.

— А кого ще разпънат на кръст, ако самолетите се взривят, шефе?

— Тук не използваме думи като „взривявам се“ и „самолет“ в едно и също изречение, Мати. — Той се засмя. Можеше да си го позволи. Всичко вървеше добре. Професионалната му кариера беше безупречна и не виждаше причина двата конкорда да променят това положение.

Мати Ядин стана от стола си и се протегна.

— Чува ли се нещо от разузнаването?

Яков продължи да гледа през прозореца.

— Не. Нашите палестински приятели кротували — поне каквото е останало от тях.

— Не са ли прекалено кротки?

Хауснер сви рамене. Никога не правеше необосновани предположения. Липсата на новини просто означаваше, че не се е случило нищо. Вярваше в секретните служби на страната. Рядко го бяха подвеждали. Ако в паяжината на израелското разузнаване попаднеше насекомо, тя се разтърсваше и паякът го усещаше. Всичко извън паяжината се намираше твърде далеч, за да мисли за него.

Той дръпна завесите и се извърна от прозореца. Поправи възела на вратовръзката си и изглади гънките на сакото си пред огледалото на стената, после пресече кабинета и отвори вратата към съседната заседателна зала.

Ядин го последва и седна в дъното.

В претъпканата, шумна до този момент стая се възцари тишина. Всички се обърнаха към Хауснер.

Край голямата кръгла маса се бяха събрали неколцина от най-влиятелните хора в Израел. Тук бяха Хаим Мазар, шеф на Шин Бет, израелското вътрешно разузнаване, бригаден генерал Ицхак Талман, оперативен началник на военновъздушните сили, генерал Бениамин Добкин от Генералния щаб на армията, Мириам Бернщайн, заместник-министър на транспорта, и Исак Бург, шеф на антитерористичната група Мивцан Елохим, „Гневът Божи“.

Освен Бернщайн присъстваха още петима депутати от Кнесета. Покрай стените седяха секретари и стенографка. Хауснер се приближи до масата.

Целта на импровизираната комисия беше да осигури безопасността на полета. Една от задачите им бе да зададат на шефа на отдела за сигурност на „Ел Ал“ някои въпроси и те бяха готови да го направят.

Яков забеляза, че е единственият с костюм, както обикновено. Погледна към Мириам Бернщайн. И тя с тези нейни очи! Защо му се струваше, че винаги го преценява? И този неин сексапил… Не искаше да признае пред себе си, че тя не го използва, че просто го притежава. Факт. Чувствена жена. Хауснер извърна поглед от нея. Строго погледнато, като министър на транспорта, госпожа Бернщайн му беше началник. Навярно напрежението се дължеше на това, помисли си той и се прокашля.

— Съгласих се да участвам в заседанието, за да няма повече съмнения в способността ми да издигна самолет от земята. — Той протегна ръце напред, за да спре възраженията им. — Добре. Да забравим за това.

Оскъдно мебелираната зала имаше голям френски прозорец с изглед като от собствения му кабинет. Той погледна навън. В отсрещния край на рампите, настрани от другите самолети, бяха двата дълги лъскави конкорда, всеки с Давидова звезда на опашката. Наоколо охраняваха неговите хора, въоръжени с автомати „Узи“ и снайперистки пушки. От армията бяха пратили пехотен взвод от десет души, което не подобряваше настроението на Хауснер.

Мълчанието започваше да става неловко. Той драматично посочи с ръка.

— Ето ги. Гордостта на компанията. Струват по осемдесет милиона долара с резервна гума и радио. Взимаме от всички пътници цена като за първа класа, плюс двайсет процента отгоре, и въпреки това не сме спечелили от тях нито шекел. — Хауснер се обърна към Бернщайн, една от най-строгите му критички в Кнесета. — И знаете ли каква е основната причина „Ел Ал“ да няма печалба? Аз осигурявам възможно най-добрите мерки за сигурност. А това струва много пари. — Той закрачи покрай огрения от слънцето прозорец. Проследиха го няколко чифта присвити очи. — Само допреди един-два месеца — бавно продължи Хауснер — някои от вас бяха загрижени за печалбите. И бяха готови да рискуват безопасността. Сега същите хора — Яков отново погледна Мириам Бернщайн — се страхуват, че не съм направил достатъчно. — Той се върна при един от свободните столове и седна. — Добре, да свършваме с това. — Хауснер заговори с висок, отсечен глас. — Имаме тези самолети от тринайсет месеца. Оттогава моите хора нито за миг не ги изпускат от очи. Поръчахме на производителите в Сен Назар и Тулуза да бронират вътрешните стени и багажните отделения. Поддръжката изцяло се осигурява от техниците на „Ел Ал“ в Лод. Днес лично проверих горивото. Беше абсолютно чисто, уверявам ви. Когато конкордите пристигнаха, по мое настояване в предния колесник монтираха помощно запалващо устройство. Всички други самолети от този тип по света се запалват с външно устройство. По този начин избягваме приближаването на камиони до тях на чуждите летища. Можем сами да запалваме двигателите си навсякъде и по всяко време. Поемаме допълнителното бреме на деветстотинкилограмовото устройство, както винаги сме поемали допълнително бреме в името на сигурността. По този начин не се печелят пари, разбира се, но не бих се съгласил на нищо друго. Вие също.