Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Капитан Блок отново намали скоростта и се обърна към лейтенант Херцел.

— Когато хвърляхме чоп за пътя или заливната тераса и се падна пътят, защо не ми възрази? — Гигантският самолет се носеше сякаш на метри над бруленото от бурята шосе. Блок се опитваше да поддържа курс между светлините, но силният вятър ги тласкаше наляво и ги разтърсваше.

Херцел не откъсваше поглед от пулта.

— Реших, че си избрал пътя тъкмо защото си знаел, че е по-опасен.

Капитанът вече си мислеше, че ще се наложи да се издигне и да подходи отново, но вятърът утихна за няколко секунди и той тежко приземи самолета.

Меките гуми се удариха в ронливия асфалт и разбиха големи парчета от него, които полетяха във всички посоки. Вихърът ги тласна наляво и Блок компенсира отклонението.

— Стигат ми опасностите с жена ми и гаджето ми. Защо са ми нови? — Той натисна спирачките. Двигателите и гумите нададоха оглушителен вой и хората отзад запушиха уши.

Херцел погледна назад през страничния прозорец и извика:

— Остави малко асфалт, за да можем да излетим, Изи!

— Никъде няма да излитаме. След като всичко свърши, ще се наложи да набираме скорост чак до Багдад.

На големи интервали от двете страни на пътя виждаха иракски автомобили. Мъжете в тях им махаха с ръце и двамата пилоти им отвръщаха.

— Приятелски ли са настроени местните? — попита Херцел.

— Докато на борда има петдесет десантници, няма начин да не са.

Самолетът спря почти на същото място, на което конкордът за пръв път бе докоснал пътя. C-130 беше предназначен точно за такива кацания. Конкордът изискваше огромни гладки писти и Блок не можеше да не се възхити на пилота, който бе извършил такъв подвиг. Погледна напред и нагоре, където високите могили на Вавилон се очертаваха на фона на изсветляващото небе, и каза:

— Вавилон.

Херцел проследи погледа му.

— Вавилон… Вавилон.

Задната рампа се спусна още преди напълно да са спрели. Десантниците изскочиха навън и се разгърнаха покрай пътя. Група иракски офицери и полицаи любопитно ги наблюдаваха от боядисаните си в маскировъчни цветове автомобили. Израелските войници бяха нервни, иракчаните също.

Двата джипа се спуснаха по рампата и минаха под крилете. Взвод десантници обкръжи самолета и оформи защитен периметър. Медицинският персонал на борда започна да се подготвя за ранените. Три стрелкови взвода, всеки командван от лейтенант под ръководството на майор Сет Арнон, се разгърнаха и се затичаха успоредно на джиповете. Насочиха се към първите си цели — Портата на Ищар, мотела и музея.

Капитан Блок ги следеше от пилотската кабина.

— Не е много приятно да си пехотинец.

Лейтенант Херцел вдигна очи от пулта.

— Те спаха по целия път насам и на връщане пак ще спят. Поне веднъж се съжали над помощника си.

Блок погледна към северната цитадела, обгърната в оранжеви, жълти, червени и бели пламъци. Грохотът на битката се чуваше ясно.

— Съжалявам онези нещастници там горе. Знаеш ли, Еф, когато в петък следобед излетяха, си казах: „Какви късметлии, заминават за Ню Йорк на държавна сметка, само за да донесат парче хартия, на което пише «мир».“

Лейтенантът също наблюдаваше проблясъците на далечната могила.

— Май не е много приятно и да си на мирна мисия.

Капитан Барух Гайс и лейтенант Йосеф Щерн не забелязаха иранските светлини по заливните тераси, нито трите изтребителя, които трябваше да ги покриват. Гайс си помисли дали да не изчака слънцето да изгрее над далечната планина, ала докато слушаше разговора между Давид Бекер и генерал Ласков по радиостанцията и гледаше проблясъците на ракетите, разбираше, че не остава много време. Всъщност вече навярно бяха закъснели, но той беше решен да изпълни задачата си.

Капитан Гайс искаше да се приближи колкото може повече до мястото на битката, без да влиза в обсега на оръжията, така че се отказа да търси светлинните сигнали и избра участък само на километър южно от хълма. На неговата карта това място беше обозначено като Ума. Странно, помисли си Гайс. Арабският толкова приличаше на иврита. Ума. „Общност“. Той повика водещия пилот на трите F-14.

— Ще кацна така, че да спра някъде близо до точката, обозначена като Ума. Можете ли да осветите района?

— Прието.

Изтребителят спусна парашут с мощна сигнална ракета. Гайс насочи самолета срещу вятъра и започна да намалява скоростта. Напред се виждаха очертанията на Ума. Той зави наляво от селото и започна да се приземява.