Нелсън Демил - При реките на Вавилон

— Касим! Къде си, магарешки сине?

— Вавилон? Вавилон? Давам ви Багдад — каза телефонистът от Хила. — Вавилон, там ли сте? Там ли сте?

Добкин стоеше неподвижно и дори не дишаше.

— Връзката с Вавилон е прекъснала — съобщи на багдадската си колежка телефонистът.

Вратата се затвори и в стаята стана тъмно.

— Тук съм — прошепна генералът.

— Какво? Говорете по-високо. Говорете по-високо.

— Тук съм.

— Чуваш ли Вавилон, Багдад?

— Чувам го, Хила — потвърди телефонистката.

В Багдад явно имаха по-съвременна техника.

— Слушам ви, Вавилон — каза жената.

Той отново се зачуди дали да помоли да го свържат с някоя иракска държавна служба, или да обясни на телефонистката кой е и какво иска, но се отказа. Коя държавна служба работеше в този час? А и как щеше да реагира телефонистката? В главата му от само себе си се разиграха няколко сценария и всеки завършваше с край на връзката.

— Слушам ви, Вавилон.

— Свържете ме… — Нямаше начин от земята на исляма да го свържат с Израел. От Истанбул щяха да го направят, ала генералът не знаеше турски, така че щеше да му се наложи да разговаря с арабскоезичен телефонист. И ако в Багдад го подслушваха, щяха да се усъмнят, когато поискаше Тел Авив.

— Там ли сте, Вавилон?

— Да. Атина. Свържете ме с Атина.

— Защо се обаждате в Атина? Кой сте вие?

„Кучка!“

— Аз съм доктор Омар Саба, госпожице, и искам да се обадя на колега в Атина. Незабавно ме свържете.

Последва мълчание.

— Това ще отнеме известно време, докторе — накрая отвърна телефонистката. — Ще ви позвъня, когато установя връзка.

— Не можете ли веднага, моля ви. Много е важно.

Мълчание.

— Чувате ли ме, Багдад?

— Да. Да. Изчакайте. Ще ви свържа.

— Благодаря ви. — Чу момичето да разговаря с Дамаск, Дамаск с Бейрут. Бейрут, голямата междинна станция в Близкия изток, бързо се свърза с Истанбул. Имаше време — и всъщност все още имаше дни, — когато Бейрут светкавично установяваше контакт с Тел Авив. Но днес можеше да не е един от тях и Бен не искаше да рискува. Часовникът тиктакаше. Добкин направо не вярваше, че е успял да стигне толкова далеч. Очакваше връзката да прекъсне или да се отвори вратата. По лицето му се стичаше пот, устата му пресъхна. Той се заслуша в туптенето на сърцето си.

Играта в съседната стая свършваше. Отново извикаха часовия. Ранените стенеха. Стори му се, че чува автоматични откоси на север. Момичето на дивана проплака насън и Добкин затаи дъх.

Истанбул се свърза с Атина. Атинската телефонистка говореше по-добър турски, отколкото туркинята — гръцки. Истанбул прехвърли линията в Бейрут. Бейрут прескочи Дамаск и направо повика Багдад, откъдето му съобщиха:

— Имате връзка с Атина.

— Благодаря. — От централата в гръцката столица автоматично го бяха свързали с арабскоговоряща телефонистка.

— Номера, моля?

Дали продължаваше да е включен някой от земята на исляма? Искаше му се да поиска англоезична телефонистка, но се боеше да не обърка нещо. Той се забави, за да даде на другите централи време да се изключат. Телефонистите бяха любопитни и подслушваха, докато не позвънеше някой друг или не им омръзнеше.

— Атина ли е? — на арабски попита Добкин.

— Да, господине. Номера, моля?

— Бихте ли го потърсили вие?

— Разбира се, господине. Кой е абонатът?

Генералът си спомни за свой познат археолог.

— Доктор Адамантиос Стататос. Живее в района на Кипсели.

— Изчакайте, моля.

Беше сигурен, че арабските телефонисти вече са затворили, но имаше вероятност да го подслушват от службите за сигурност. Международните разговори в Ирак не бяха толкова чести, особено в този час.

— Доктор Стататос в Кипсели. В момента звъня — каза телефонистката.

— Недейте.

— Моля?

— Не му звънете. Току-що си спомних, че се налага да се обадя на друг човек. — Можеше да разговаря с доктор Стататос и навярно да постигне целта си, но повече от всичко на света искаше да се свърже директно с Тел Авив. И бе толкова близо.

Атинската телефонистка очевидно се раздразни.

— Добре, господине.

— Дайте ми… Тел Авив.

— Тел Авив ли? — Последва мълчание. И преди се беше случвало. Това не я засягаше. Гърция и Израел бяха в добри отношения. Политиката бе глупаво нещо. Но този нещастник звънеше от Ирак и трябваше да внимава. — Изчакайте, моля. — Последва ново прехвърляне между централи, прещракване и бръмчене.

— Тел Авив, господине.

Момичешкият глас, който енергично говореше на иврит, се чуваше съвсем слабо.