Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Вълните поклащаха странната лодка, наречена „гуфа“. Всъщност тя представляваше голям кръгъл кош, покрит с прочутата вавилонска смола. Можеше да е на няколко дни или на няколко хиляди години. Той се спусна вътре и се сви на дъното. След него скочи един младеж, казваше се Хислон, очевидно без да се безпокои, че ще потопи лодката. Гуфата опасно потъна, но после горните й краища се издигнаха на десетина сантиметра над водата откъм страната на момчето и на около пет откъм Добкин. Хислон взе от пристана дълъг прът, освободи въжето и отблъсна гуфата навътре в реката.

Генералът правилно предполагаше, че този вид лодки никога не се използват по време на прииждането на Ефрат. Опасенията му се потвърдиха, когато забеляза, че прътът вече не стига до дъното на реката, колкото и навън да се надвесваше Хислон. Младежът на няколко пъти окуражително му се усмихна.

Гуфата набираше скорост. Добкин знаеше, че трябва да слязат на отсрещния бряг най-много след два километра, иначе щяха да подминат южния край на Вавилон. Не се чувстваше достатъчно силен, за да извърви обратния път. Той отвърна на усмивката на момчето, което се опитваше да изглежда спокойно, но Бен виждаше, че е уплашено до смърт.

Другата възможност бе Хила. Можеше направо да иде в гарнизона и да обясни положението. Оттам щяха да се обадят в Багдад. Но военните в града и местните власти трябваше вече да са разбрали, че във Вавилон става нещо. Тогава защо не бяха дошли да проверят? Той се замисли. Евреите никога не бяха вярвали на чужденци достатъчно, за да поискат от тях помощ. Винаги очакваха коварство и често се оказваха прави. Не, не биваше да ходи в Хила. Трябваше да отиде в мотела или музея, да се добере до телефон и да позвъни в Израел. Това бе единственото място, от което можеха да очакват спасение.

Вятърът духаше силно. Гуфата подскачаше и се клатеше, вълните я плискаха от всички страни. Кръглият кош започна да се върти като пумпал и на Добкин му се пригади. Слабините го боляха, раната в бедрото го изгаряше. Той се наведе навън и повърна.

Почувства се по-добре и наплиска лицето си с вода. Хислон също изглеждаше пребледнял.

Генералът видя няколко светлини на отсрещния бряг и посочи към тях.

— Квеириш — каза момчето.

Добкин вече беше сигурен, че Хислон се тревожи за времето. Западняците винаги имаха прекалено голямо доверие в местните водачи, но в действителност те рядко или никога не правеха нещата, които търсачите на приключения очакваха от тях. Досега младежът несъмнено не бе имал причини да преплава Ефрат през пролетта.

Огромни прашни облаци скриваха източния бряг. Бен знаеше, че дълго преди да залезе луната на могилата ще се разиграе последният акт от драмата.

След завоя при Квеириш гуфата набра още по-голяма скорост, защото попадна в най-силното течение между стесняващите се брегове. Хислон продължаваше да търси дъното с пръта и силно наклоняваше коша настрани, докато се навеждаше навън.

Добкин се опита да прецени кога пътят им ще ги отведе на отсрещния бряг. Малко по-нататък реката завиваше на запад и ако не потънеха, можеха да слязат в близост до южната градска стена. Щеше да му се наложи да извърви най-малко два километра назад до Портата на Ищар и мотела. Чудеше се какво ще прави, когато стигне там.

— От катастрофата до победата има само една крачка — отбеляза Хауснер.

Бург натъпка тютюна от няколко фаса в лулата си и я запали. Двамата се бяха свили сред останките от укрепленията на източния склон. Пясъкът затрупваше окопите и бавно, но неумолимо отново покриваше Вавилон.

— Къде е Каплан? — вече за втори път попита Бург.

„Откъде е разбрал, че Каплан го няма? — зачуди се Хауснер. — Навярно от Наоми Хабер.“

— Знаеш ли, не много далеч оттук, на място, наречено Кут, по време на Първата световна война турците обкръжили цяла британска армия. — Той запали цигара. — Английският експедиционен корпус дошъл от Индия и дебаркирал в Персийския залив при устието на Тигър и Ефрат. Искали да завладеят древна Месопотамия. Местните араби били като лешояди. След всеки сблъсък между двете войски те събличали мъртвите и довършвали ранените. Убивали изостаналите и отмъквали дрехите и снаряжението им. В тази история има важна поука. Не бива да отиваме на заливните тераси. Даже ашбалите да не ни настигнат, ще попаднем в ръцете на арабите.

Бург уви шала по-плътно около лицето си, смукна от лулата си и го погледна.

— Напълно съм съгласен с теб. По-късно ще разкажа тази история на външния министър. Но къде е Каплан?