Нелсън Демил - При реките на Вавилон

— Тогава защо го каза, по дяволите? — попита Талман. — Имаше някаква вероятност да гласуват за операцията. Сега им даде оправдание да си измият ръцете.

— Никога нямаше да гласуват за операцията. Повярвай ми — във Вавилон са, Ицхак. Зная го. — Той се поколеба, после прибави: — Чувам ги.

— Глупости. Вие руснаците сте неизлечими мистици.

Теди кимна.

— Вярно е.

— Настоявам да ми кажеш какво имаше предвид, когато обеща да им занесеш убедително доказателство.

Ласков отново закрачи напред.

— Да речем, че искаш да пратиш сигнал на разузнавателен самолет SB-71. Как ще го направиш без радиостанция?

Талман се замисли.

— Искаш да кажеш фотосигнал, така ли? Е, ще направя голям знак на земята. Или ако не е възможно, например ако самолетът е много високо, тъмно е или има прашна буря, тогава… тогава ще използвам топлинен източник. Но нали видяхме онези топлинни източници. Те не са убедителни.

— Но ще са убедителни, ако един от тях е във формата на Давидова звезда.

— Такъв нямаше.

— Напротив. — Ласков сякаш говореше на себе си. — Изненадан съм, че никой не се е сетил. Но това е тясно специализирана област. Инфрачервеното фоторазузнаване, искам да кажа. Може би са приготвили такава звезда и чакат да я запалят, ако видят самолет. Просто не разбират, че SB-71 може да я заснеме дори след като е изгоряла. Добкин и Бург трябваше да се сетят за това. От друга страна, възможно е да нямат повече керосин или да им трябва, за да правят бомби. Пък и защо да си мислят, че някой ще извърши разузнавателен полет над Вавилон? Имам предвид, защо…

— Теди — прекъсна го Талман, — въпросът е, че те не са запалили Давидова звезда или друг сигнал, който да ни казва: „Тук сме!“ Може да не са имали време преди… — Той замълча. — Така или иначе, такъв сигнал няма.

— А ако имаше…

— Щях да съм убеден. Както и повечето останали.

— Е, в такъв случай ще трябва да прегледаме снимките, които от въздушното разузнаване са решили, че не си струва да пращат на премиера. Сигурен съм, че ще видим топлинната следа от горяща керосинова звезда на Давид. Само трябва да знаеш какво да търсиш.

Талман внезапно спря и прошепна:

— Да не си се побъркал?

— Ни най-малко.

— Искаш да кажеш, че наистина ще се опиташ да фалшифицираш някоя от онези снимки, така ли?

— Вярваш ли, че са във Вавилон? Или поне, че са били там?

Бригадният генерал вярваше, но не знаеше защо.

— Да.

— Целта оправдава ли средствата?

— Не.

— Ако там бяха жена ти и дъщерите ти, нямаше ли да си на друго мнение?

Талман знаеше за Ласков и Мириам Бернщайн.

— Не.

Теди кимна. Талман не лъжеше. Бе прекарал прекалено много години сред англичаните. Чувствата не оказваха почти никакво въздействие върху решенията му. Обикновено тази негова черта беше положителна. Ала Ласков смяташе, че понякога човек трябва да е малко повече евреин.

— Ще ми обещаеш ли да забравиш за този разговор и да идеш да поспиш?

— Не. Всъщност мисля, че съм длъжен да те арестувам.

Теди го хвана за ръцете.

— Те умират във Вавилон, Ицхак. Зная го. Руснаците наистина са мистици, руските евреи — още повече. Виждам ги, уверявам те. Снощи ги сънувах. Видях Мириам Бернщайн да свири на арфа и да плаче край някакъв поток. Едва в кафенето разбрах какво означава това. Смяташ ли, че ще те излъжа за такова нещо? Не. Разбира се, че не смяташ. Ицхак, позволи ми да им помогна. Позволи ми да направя каквото трябва. Забрави за този разговор. Когато ми беше началник, веднъж-дваж си ме поглеждал по другия начин — да, да, зная го — не се изчервявай. Прибери се вкъщи. Прибери се вкъщи и поспи до обяд. Когато се събудиш, всичко ще е свършило. Ще настъпи национален празник — да, или трагедия — може би дори ще избухне война. Но имам ли друг избор? Позволи ми да го направя. Не ми пука какво ще се случи с мен после. Но сега недей да ме спираш. — Той силно стисна ръцете му.

Неочакваната интимност на Ласков, и физическа, и емоционална, смущаваше Талман. Той леко се размърда, за да му покаже, че предпочита да го пусне, ала Теди не отстъпваше. Бригадният генерал беше на кръстопът и смяташе, че по-лесно ще може да вземе решение, ако Ласков се отдръпне. Израелците застанаха прекалено близо един до друг, не толкова, колкото арабите, но все пак близо.

— Хм… — Ала близостта на Ласков го караше… какво? Усещаше топлината му, дъха му… нещо премина от пръстите на Теди в тялото му. — Аз наистина… — Чувстваше се ужасно неловко. Лицето на другия мъж бе на по-малко от половин метър от неговото. И можеше… да усети какво изпитва Ласков. — Хм… струва ми се, че ще се прибера вкъщи… Не… Ще дойда с теб. Да, по дяволите! Това е безумие… истинско безумие… но ще ти помогна. Да!