Нелсън Демил - При реките на Вавилон

На лицето на Теди бавно се изписа усмивка. Да, познаваше Талман. Дори той можеше да се трогне. Добре че се бе сетил да използва съня.

— Чудесно. — Той го пусна и отстъпи назад. — Виж сега, познавам един фотолаборант от военновъздушните сили в Тел Авив. Можем да го вземем по пътя за Цитаделата. Истински магьосник е. Ще направи каквото му кажа, без да задава въпроси.

Талман кимна и двамата почти се затичаха към таксиметровата стоянка пред Министерския съвет.

— В Тел Авив — задъхано каза Ласков. — Бързо!

Бениамин Добкин стисна ръката на Шеарясув. Двамата стояха на малък кей. Наоколо бяха всичките няколко десетки жители на селото и безмълвно ги наблюдаваха. Луната осветяваше прашните облаци на отсрещния бряг. Реката се вълнуваше и се плискаше в пристана. Нямаше лесно да я пресече, преходът по сушата също щеше да е тежък. Добкин погледна към стареца.

— Захвърлете го в тресавищата и го оставете на чакалите, а на сутринта започнете работа, както обикновено.

Шеарясув кимна. Нямаше нужда от уроци по оцеляване. В продължение на повече от две хиляди години селото му бе преживяло изпитания, които отстъпваха единствено на европейския холокост.

— Нека Бог е с теб, Бениамин.

Добкин носеше окървавените маскировъчни дрехи и кефията на мъртвия ашбал. Самият Талиб скоро щеше да се озове в търбусите на чакалите, но генералът не можеше да се избави от тревожното предчувствие, че Риш ще дойде в селото, за да си отмъсти, и ще постигне онова, което не бяха успели да направят две хилядолетия.

— Ако го уредим, твоите хора ще пожелаят ли да дойдат… да се върнат в Израил?

Шеарясув го погледна в очите.

— В Йерусалим ли?

— Да. В Йерусалим. Където и да е в Израил. На брега на Херзлия, ако искате. — Съвсем смътно съзнаваше какво става в главата на стареца. За него Израил бе само библейско име, наред с Юдея и Сион. То не означаваше реално място — не повече, отколкото допреди два дни Вавилон за самия него. — Земята е плодородна. — По дяволите, как можеха да се забравят две хилядолетия? Не само че ивритът им беше различен, но и представите и ценностите им сякаш идваха от друга вселена. — Тук сте в опасност.

— Винаги сме били в опасност.

А и какво право имаше да им обещава, че ще им помогне да се върнат в Йерусалим? Как щеше да го осъществи, ако приемеха? Но той продължи:

— Прекалено отдавна сте във Вавилон. Време е да се завърнете у дома. — Трябваше да е настоятелен. Те бяха като деца и не разбираха с какво ще са по-добре в Израел. А той не искаше да вижда евреи под чужда власт. Когато пътуваше по света и срещаше свои угнетени сънародници, му се искаше да изкрещи: „Елате си у дома, идиоти! Елате си у дома и изправете глави! Вече има къде да се завърнете. Извоювахме го за вас с кръвта си.“ Добкин още по-силно стисна ръката на стария равин. — Елате си у дома.

Шеарясув постави другата си длан на рамото му.

— Алуф — започна той, — да ни изведеш от плена ли си дошъл? Или ще станеш неволен проводник на окончателната ни гибел? Почакай. Остави ме да довърша. В Книгата е писано: „Тогава станаха отценачалниците Иудини и Вениаминови, свещениците и левитите, и всякой, чийто дух бе възбудил Бог, да идат да градят Господния дом, що е в Иерусалим“ 41 41 Ездра 1:5 — Б.пр. . Ала Бог не възбудил духа на моите предци и те останали тук. Но ще ти кажа нещо, Бениамин. Когато този Господен дом на завърналите се изгнаници, Вторият храм, също бил разрушен и народът се пръснал по света, именно останалите във Вавилон евреи запазили светлината на познанието. През онези години Вавилон, а не Йерусалим бил първият град на еврейското познание и култура. Израил винаги ще се нуждае от своите изгнаници, Бениамин, така че винаги да остане някой, който да пази Закона и да се завърне в Йерусалим, ако някога пак го разрушат. — Той се усмихна и грейналото му тъмно лице се покри с бръчки. — Надявам се, че някой ден Бог ще възбуди духа ви да построите Третия храм. И когато го сторите, си спомни думите ми: ако Йерусалим отново падне, винаги ще има евреи от диаспората 42 42 В случая, разселването на евреи извън Палестина след вавилонския плен. — Б.пр. , дори ние от вавилонския плен, които ще се завърнат и ще построят Четвъртия. — Старецът стисна ръката и рамото на Добкин, после леко го отблъсна. — Върви, Бениамин. Върви и изпълни дълга си. После може би пак ще поговорим за Йерусалим.

Добкин бързо се обърна и закрачи към края на кея. Не за пръв път го обзе усещане за нереалност. Видът, звуците и особено мирисът на това място не му позволяваха да разсъждава рационално — да разсъждава като военен от двайсети век.