Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Талиб се опитваше да хване по-добре тестисите на противника си, но коленете на евреина постоянно се забиваха в него, докато се търкаляха по пръстения под. Палестинецът вдигна ръка към очите на Добкин, но той здраво го стисна за китката и още по-дълбоко зарови лице в шията му. Биеха се в почти пълно мълчание. Нито един от тях дори не си и помисляше да моли за милост.

В друга колиба оттатък лъкатушната уличка двамата мъже, определени да се грижат за ранените, запарваха билков чай на пращящия огън, запален с тръни, и си разказваха забавни истории. Не чуваха нищо необичайно, само воя на вятъра и тракането на капаците.

Добкин вече не можеше да понася болката. Раната на бедрото му се отвори и започна да кърви. Усещаше, че ще изгуби съзнание. Той извади керамичната фигурка от джоба си и силно замахна към ухото на Талиб. При удара крилото на демона се отчупи. Викът на арабина се изгуби във внезапния порив на вятъра, който разтвори капаците на прозорците.

Зашеметен, ашбалът отхлаби хватката си. Добкин се отскубна, вдигна ръка и заби назъбения ръб на Пазузу в здравото око на Талиб. Мъжът издаде протяжен крясък и покри лицето си с шепи. Генералът взе заостреното крило на Пазузу и го заби в сънната артерия на палестинеца. В лицето му шурна силна струя кръв.

Талиб притисна гърлото си с ръце. От устата му се разнесе хриптене. Двамата на няколко пъти се сблъскаха в тясната стаичка, като издаваха диви викове. В предсмъртните си гърчове арабинът оплиска с кръв целия под и стените.

Накрая Добкин се отдръпна в ъгъла и остана неподвижен. Заслуша се, за да се увери, че противникът му е мъртъв, после се отпусна по гръб, като се мъчеше да запази съзнание. Изплю се в опит да се избави от вкуса на кръв в устата си, ала знаеше, че никога няма да успее.

Ласков и Талман останаха също толкова изненадани от поканата да се върнат на заседанието, колкото и всички останали.

Теди слушаше доклада на фотоаналитика Езра Адам. Младежът говореше абсолютно безизразно, но Ласков разбираше, че всъщност думите му означават: „Открих изчезналия конкорд. Повярвайте ми. Вървете и ги освободете.“ Адам обясни всяка една от десетината инфрачервени снимки, които само няколко часа по-рано бе направил американският самолет ЅB-71 по молба на израелците.

Министрите и генералите, повечето от които не можеха да разберат нищо от светлите и тъмни петна, внимателно следяха анализа и разглеждаха раздадените им фотографии.

Адам остави поредната снимка и погледна министър-председателя.

— Сам виждате, господин премиер, че е малко трудно да разчетем нощните снимки след надигането на вятъра. Би трябвало да направим нови от по-малка височина, но аз, разбира се, съзнавам, че има политически…

— Продължавайте, млади човече — изсумтя един генерал от военновъздушните сили. — Оставете министър-председателя да мисли за това.

— Слушам. Е, тогава да преминем към снимка номер десет. Подобна е на предишните. Виждал съм го и преди. Малки, неравномерно разпръснати топлинни следи. Което предполага битка.

— Или овчарски бивак — подметна пехотен генерал.

— Или село — прибави един министър, който допреди час не знаеше нищо за инфрачервената фотография, но бързо напредваше.

— Да — съгласи се Адам. — Възможно е. Но с опита човек придобива интуиция. На първо място, в този район няма села. Моля, погледнете прозрачното фолио с археологическата карта на Вавилон. Село Квеириш е на километър южно от топлинните източници, близо до Портата на Ищар. Освен това селата изглеждат различно. Огньовете и лампите в село или бивак щяха да оставят други топлинни следи. На базата на спектрографския анализ на снимките имам основания да смятам, че на този склон е горял фосфор. И тук, в квадрант едно-три, погледнете този топлинен източник. Блед е, но трябва да е голям. Виждате ли? Самолет, чиито двигатели не работят поне от двайсет и четири часа. Тук има поредица от нишки като движещи се камиони — или отлитащ лек самолет. Виждате ли тези точки на всяка снимка? Възможно е да е малък самолет, който лети над могилата.

Теди знаеше, че за лаиците в залата всичко това е много подозрително. Но за негова изненада министър-председателят прекъсна Адам по средата на изречението.

— Вярвам ви, сержант Адам. Бог знае защо, но ви вярвам. — Последва още по-голяма изненада. Той се обърна към Ласков, вместо към военните си сътрудници. — Е, Ласков, разкажете ми какво според вас се е случило, като се основавате на тези странни петна.