Нелсън Демил - При реките на Вавилон

— Добре, генерале — каза премиерът. — По-късно ще се върнем на въпроса за източника ви на информация. — Той пъхна носната си кърпичка в разкопчаната яка на спортната си риза и попи потта си. Министър-председателят бе висок, слаб мъж със странни нервни навици. В момента например късаше на парченца лист хартия. — Е, как предлагате да използваме вашето… осенение?

— Предлагам още сега — довечера — да пратим разузнавателен самолет до Вавилон — високо и ясно отговори Ласков. — Да направи снимки и да обиколи района. Ако са там, ще се опитаме да им покажем, че самолетът е наш, като прелетим ниско, за да ги обнадеждим. Трябва да го следва ударна сила, изтребителите E-14 за подготвителен огън. После десант с транспортни самолети C-130, ако има къде да кацнат. В противен случай — парашутен десант. Или хеликоптери. Това е проблем на армията. Ако разузнавателният самолет потвърди присъствието им, влиза в действие ударната сила.

Премиерът почука с молив по масата.

— Ще възразите ли, ако се обадя на йорданския крал и му кажа, че пращам въздушна армада над суверенното му кралство? — Избухна смях и министър-председателят го изчака да утихне като опитен актьор. После се наведе напред. — И на иракския президент, за да му съобщя, че между другото нахлувам в страната му и имам намерение да бомбардирам Вавилон — просто заради едно време.

Министър-председателят имаше остро чувство за хумор, но след като развесели депутатите и генералите, той насочи вниманието си към Ласков и всъщност беше по-открит за идеи, отколкото средният политик.

— Господин премиер — отвърна Теди, — със сигурност съществува такъв план за извънредни ситуации. Къде очакваме да открием мирната мисия? На брега на Херзлия ли? И какво възнамеряваме да правим, след като ги намерим?

Премиерът се отпусна назад и лицето му помрачня.

— Наистина разполагаме с планове за спасителни операции. Но Ирак е в списъка на страните, които не са достатъчно приятелски, за да ни сътрудничат изцяло… и са достатъчно недоброжелателни, за да ни обявят война.

— Съжалявам, господин премиер, но като всички генерали, аз не разбирам от политика.

— Като всички генерали, вие отлично разбирате от политика и просто не искате да се обременявате с политически проблеми. Не ми се правете на невинен, Ласков. Положението с Ирак ви е ясно. Сега първо трябва да се обадим в Багдад.

Теди леко кимна, за да покаже, че приема заслужения укор, но не отстъпва по всички въпроси.

— Господин премиер — възбудено каза той, — откога оставяме безопасността на израелските граждани в ръцете на чужди правителства?

— Те се намират на чужда територия, генерал Ласков.

— Ами Уганда?

— Друго време, друго място.

— Все същата стара игра. — Той дълбоко си пое дъх. — Вижте, западногерманските десантници го направиха в Сомалия. Ние в Уганда — и пак можем да го направим във Вавилон.

Министър-председателят ядосано изсумтя.

— Наистина първо трябва да се обадя, ако не възразявате. — Той се наведе напред. — А и дори да са във Вавилон, нямаме представа в какво състояние се намират. Мъртви ли са? Живи? Пленници? Вижте, генерале, склонен съм да ви вярвам. Заседаваме от трийсет часа и сме адски уморени — а вие нахлувате тук с вик „Вавилон!“ и ние ви даваме думата. Всяко друго правителство най-малкото щеше да ви изхвърли навън. — Той отпи от чаша кафе.

Свиренето на вятъра изпълни тихата зала и капаците на прозорците отново затракаха. Премиерът надвика шума:

— Но предположението ви е логично. Вярвам в Господ, вярвам, че ви го е прошепнал в ухото, Ласков, макар да се чудя защо го е казал на вас, а не на мен. Както и да е, веднага ще се свържем с президента на Ирак и той ще прати разузнавателен самолет. След като анализират получената информация, неговите хора ще ни се обадят. Става ли?

— Не, господин премиер. Така ще изгубим адски много време.

Министър-председателят се изправи.

— По дяволите, Ласков, махайте се оттук преди да ви върна на служба и да ви пратя да миете клозетите. — Той се обърна към Талман. — Имате ли какво да прибавите, преди да си тръгнете, генерале?

Талман мъчително преглътна и мустаците му потръпнаха. Той дълбоко си пое дъх.

— Ами, смятам, че наистина трябва сами да извършим разузнаването, нали разбирате… искам да кажа, че сме доста добри, а иракчаните може да не са толкова опитни, виждате ли… нямаме пряка връзка с тях и тия неща обикновено се забатачват… поне бихме могли да помолим американците да направят снимка с техните SB-71… няма да се спускат ниско, но може да получат ясен образ и…