Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Гърланд изненадано го погледна и избухна в смях.

— Дори! Ще ме убиеш! С тоя блъф няма да изплашиш дори петгодишно хлапе, бе човек! Знаеш не по-зле от мен, че не посмя да ме арестуваш по една-единствена причина — щеше да изхвърчиш от този кабинет само при една дума от моя страна! А ти си харесваш кабинетчето, обичаш си работата. Понякога дори я вършиш както трябва — това мога да ти го призная. От време на време обаче фантазията ти се развихря и ставаш направо непредвидим. Така стана и в нашия случай — реши да ме направиш на глупак и аз налапах въдицата. Пет пари не даваше какво ще стане с мен… — Направи пауза и отправи тежък поглед към домакина, който се размърда и отмести очи. После се пресегна към златната кутия на бюрото и си избра една от ръчно правените цигари на Дори. Запали я с тежката златна запалка и се облегна назад. — Искаше да си разчистим сметките, защото при последната ни съвместна операция ти беше глупакът… Съвсем логично желание. Когато открих глупавата ти грешка с онзи свръхсекретен документ, доста се позамислих. Накрая реших да ти го върна, макар че беше далеч по-лесно да го скъсам и да го пусна в тоалетната. Предполагам, че и сега не постъпвам особено умно, но просто не мога да забравя, че ние двамата с теб доста годинки работихме заедно… Винаги съм те считал за един съвестен мухльо и нищо повече. Който, въпреки всичко, върши добра работа… Не искам да ти изстине мястото по простата причина, че този след тебе със сигурност ще бъде още по-голям мухльо, а това вече ще бъде истинско нещастие! — Извади от портфейла изпоцапания плик с надписа „строго секретно“ и небрежно го пусна на бюрото. — Ето ти скъпоценното документче. Няма да те отегчавам с подробности за начина, по който успях да го измъкна от Прага. Преживях доста премеждия, но реших, че трябва да ти го върна… Ето, връщам ти го.

Дори отвори плика и прегледа смачканите листове. Лицето му светна, в очите му най-сетне се завърна познатият блясък. Пъхна плика в чекмеджето си и превъртя ключа.

— Благодаря — вдървено рече той, облегна се назад и добави: — Хайде, казвай си условията!

— Какво ти става, Дори? — попита Гърланд и натисна фаса си в пепелника. — Остаряваш ли? Нима допускаш, че ако исках да сключа някаква сделка, щях да ти върна документа?

— Не съм богаташ — отвърна Дори и опря лакти на бюрото. — Зная в каква посока работи мозъкът ти, Гърланд. Предложението ми е двайсет хиляди долара в брой.

Гърланд внимателно го изгледа и поклати глава.

— Значи още се страхуваш да не проговоря, а? — попита той, после леко се усмихна: — Слушай какво ще ти кажа, козел такъв! Нима не разбираш, че ти си солта и пиперът на моя живот? Не мога да си представя какво ще правя в град като Париж, без да очаквам поредния ти номер, поредната ти глупост и поредната ти молба за помощ! Париж без теб ще ми се струва като Париж без Айфеловата кула! — Изправи се на крака и добави: — Както и да е. Позабавлявах се добре, намерих си мадама, дори ще пия едно от Малик, като се срещнем пак… — Насочи се към вратата и спря да погледне Дори. Очите зад дебелите стъкла на очилата ярко блестяха. — Искам да запомниш само едно — ако още веднъж се опиташ да ме направиш на глупак, то ще ти е за последно!

— Няма да има „още веднъж“… — тихо промълви Дори. — И… благодаря.

Гърланд отвори вратата.

— Почакай! — спря го Дори.

— Сега пък какво има? — учудено се обърна американецът.

— Какво стана с онези трийсет бона? — любопитно го погледна Дори и се облегна напред. — Успя ли да ги докопаш?

— Все същият Дори! — избухна в смях Гърланд. — Сега ясно ли ти е какво казах преди малко? Никога няма да се промениш… Също като Айфеловата кула! — После тихо затвори вратата зад гърба си.

Мейвис продължаваше да трака на машината. Гърланд спря пред бюрото й, но тя не вдигна глава. Хубава жена, рече си той. Най-много харесваше чипото й носле и вълнистата коса, която се стелеше по раменете й.

— Промени ли решението си, скъпа? — попита той. — Какво ще кажеш за вдругиден вечерта?

Тя нито спря да пише, нито вдигна глава да го погледне.

— Знаеш къде е изходът! — процедиха свитите й устни.

— Ще те питам нещо, ама искам честно да ми отговориш — наведе се към нея Гърланд: — Да не би да си падаш по мадами?

Плесникът на Мейвис изтрещя като изстрел върху гладко избръснатата му буза, но той вече беше успял да я вземе в прегръдката си и устните му се впиха в нейните. Тя окаменя, после бавно започна да омеква, ръцете й се сключиха около широките му рамене.